fallback

Градовете се насочват нагоре, надолу и към технологите в борбата със заплахите

До 2050 г. близо 70% от населението на света ще живее в градове

12:33 | 02.11.19 г. 1

Снимка: Pixabay.com

Безпилотен транспорт, подземни магазини, отоплени велоалеи, въоръжени улични патрули – това не е мястото на действие в утопичен роман, а скоро може да се окаже градът, в който живеем, пише Ройтерс.

В момент, когато светът преживява най-голямата си вълна на градски растеж в историята си – близо 70% от населението се очаква да живее в градски райони до 2050 г. спрямо 56% днес, задачата за създаването на по-зелени и безопасни градове става все по-неотложна.

Не е новина, че градовете привличат повече хора, отбелязва урбанистът Филип Род, който управлява базирания в Лондон изследователски център LSE Cities. „Хората се установяват в градовете, за да живеят и работят, защото те са решението – те намаляват значително необходимото придвижване и изискваното пространство за правене на каквото и да е. Но абсолютният ръст на населението – милионите хора, които идват в градовете, е безпрецедентен“, казва Род.

Промяната създава значителни предизвикателства за много градове, които вече са изложени на риск от задълбочаването на климатичните промени и растящото неравенство на фона на надпреварата за подслоняване на растящото население и борбата с бездомничеството.

За да се справят с натиска, градовете по света опитват да станат „по-умни“ – от преместване на инсталации за съхранение и търговски обекти под земята до използването на данни и технологии за подобряване на сигурността, здравеопазването и мобилността.

Много градове, особено в бедни страни, трябва да се справят и с голямо и нарастващо население в крайните квартали, където липсват основни услуги, а това увеличава неравенството, а в някои случаи и насилието.

Но безопасността не е единственото безпокойство на проектантите. От малкия американски град Дулут до огромния Хонконг – градовете търсят начин да се преобразят и да променят начина, по който живеят, потребяват и се придвижват обитателите им.

„Мобилност, вода, отпадъци – най-големите предизвикателства в света са разрешавани в градовете“, казва Тийна Кахо, ръководител на Helsinki Metropolitan Smart & Clean Foundation, коалиция от представители на бизнеса, изследователи и държавни ръководители.

Тъй като светът се променя бързо, „градовете ще трябва да прибегнат към иновации както никога досега“, отбелязва тя.

Под земята

От Сингапур до Субсахарска Африка, градовете нямат достатъчно площи, за да приютят растящото население. „Пространството е оскъден ресурс. Използването му по възможно най-ефективния начин е от съществено значение“, казва Род.

В исторически план градовете растат по-скоро навън, отколкото нагоре, показва доклад на World Resources Institute и Йейлския университет от януари. Ако бъде оставено без контрол, разрастването може да затрудни осигуряването на основни услуги, например с удължаване на пътуването до училище или до лекаря. В същото време то поглъща обработваема земя и може да застраши зелените площи и биоразнообразието.

За да бъдат устойчиви, градовете трябва да овладеят разрастването си с усилия за увеличаване на гъстотата, отбелязват изследователи.

Правителството във Великобритания, например, обяви планове да изгради стотици хиляди нови селски къщи покрай „Зеления пояс“ – защитени райони в английската провинция.

За други градове растящата гъстота ще означава установяването на повече съоръжения под земята, не само мрежата на метрото и комуналните услуги, а също бизнес имоти, търговски площи и инсталации за съхранение.

В Хонконг, известен с високите си небостъргачи и зелени хълмове, нуждата от максимално използване на подземните площи е особено неотложна, тъй като цените на жилищата и на земята са сред най-високите в света. Правителството се ангажира да освободи повече пространство за жилища чрез мерки като изграждане на изкуствени острови. То също така се стреми да използва подземните площи за третиране на отпадъци, центрове за данни, водни резервоари, електроцентрали, крематориуми и спортни съоръжения.

Други градове също поглеждат под земята. Финландската столица Хелзинки мести спортни съоръжения и приюти под земната повърхност. В същото време канадският град Монреал има широка пешеходна мрежа от магазини и хотели под улиците си.

През декември миналата година милиардерът Илон Мъск показа 1,8-километров тунел в района на Лос Анджелис, който е прокопан с нови технологии, изискващи ниски разходи, като първа стъпка към развитието на високоскоростна подземна мрежа за автомобили.

Въпреки че прокопаването и строителството под земята е по-скъпо, то позволява да се пести от разходи за поддръжка и земя.

Изследователи обаче предупреждават, че животът под земята не заменя по-доброто усвояване на терени, а жителите на градовете се безпокоят, че строителството и достъпът до подземни съоръжения ще погълнат зелените площи на повърхността.

Юън Милс, урбанист в британския център за иновации Future Cities Catapult, смята, че отговорът се крие в строителството високо в небесата. „Човешкото тяло се нуждае от дневна светлина, така че строителството под земята няма да проработи“, смята той.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 18:00 | 11.09.22 г.
fallback