Градовете се насочват нагоре, надолу и към технологите в борбата със заплахите

Умни градове

За да процъфтяват на фона на бързата урбанизация и изострящите се заплахи заради климатичните промени, много градове по света опитват да станат „по-умни“. От отоплени велоалеи и топене на снега в Торонто до високотехнологични сензори, засичащи кога кофите за боклук трябва да бъдат изпразнени в Барселона, правителствата заделят ресурси, за да направят градовете по-ефективни, устойчиви и приятни за живеене.

Голяма част от усилията са съсредоточени върху подобряването на мобилността в градовете, като урбанистите търсят иновативни начини да ограничат както трафика, така и въглеродните емисии.

Дубай, където на двама души се пада повече от един автомобил, експериментира с безпилотни превозни средства, които комбинират удобството на услуги за споделено пътуване като Uber и ефективността и възможностите на автобусите.

Автомобилите във формата на куб, създадени от базираната в САЩ компания NEXT Future Transportation, могат да превозват до десет души и да се съединяват по време на движение, позволявайки на пътуващите да се придвижват от един автомобил в друг, използвайки предните и задните врати. Автомобилите, които трябва да влязат в масово производство в края на 2020 г., могат да вземат хората от домовете им, след което да събират пътуващите в една и съща посока в един модул, като в същото време други модули се освобождават, за да вземат повече пътници.

Според Род е важно една неефективна система за пътуване да не бъде заменяна от друга, а автономните автомобили да могат да превозват колкото се може повече пътници.

По-бавни градове

Въпреки че някои градове стават по-умни и по-ефективни, нарастват призивите за забавяне на трескавия ритъм на градския живот.

Усилията варират от буквално забавяне – много градове увеличават ограниченията на скоростта по пътищата си, до по-творчески подходи като арт инсталации за насърчаване на мисленето.

Някои градове подобряват условията за живот чрез групата Cittaslow, чието име на италиански се превежда като „бавен град“.

Глобалната мрежа включва над 260 града, като поставя оценка на членовете си в зависимост от фактори като устойчива инфраструктура, насърчаване на местната икономика, справедливост и „добър живот“. Южнокорейският град Чонджу с население от около 650 хил. души посади милиони дървета и обособи свободни от коли зони, откакто се присъедини към мрежата през 2016 г.

Пиер Джорджо Оливети, генерален секретар на Cittaslow, казва, че подходът може да бъде „ваксина“ срещу злините на съвремието.

Според Юън Милс от Future Cities Catapult „едно от най-вълнуващите неща в градовете е колко живи са те“. „Не смятам, че трябва да ги забавяме“, категоричен е той.