Пристигащите в китайската Силициева долина не могат да си позволят жилище

За разлика от предишните поколения, които бяха склонни на саможертва в името на по-голямото благо на страната, сегашните работещи хора имат по-високи очаквания, след като виждат от първа ръка голямото богатство, което се генерира във втората по големина икономика в света. Основно сред тях е способността да притежават дом, което продължава да е културна необходимост за женитба в Китай. Това е и път към богатство, след като цените се утроиха през последните десет години, надминавайки с лекота ръста от 60% в САЩ.

„Собственото жилище е смятано за предварително условие за неженените мъже, които искат да си намерят жена“, казва Юкон Хуан, бивш директор на Световната банка за страната. „Много от тях успяват да го постигнат, използвайки ресурсите на родителите си, но хората, които нямат такъв късмет, трябва да положат големи усилия, за да съберат средства за първоначална вноска“, достигаща в някои случаи до 35% от цената на първото жилище", допълва той. Шънджън

Икономическият възход на Китай и издигането на средната класа е една от най-забележителните промени в света през последните четири десетилетия. Доходите на китайците са нараснали със 776% от 1980 до 2015 г., над десет пъти повече от темпа в САЩ, сочат данни за неравенството в света.

От ключово значение за ръста е миграцията на работещи и земеделци от селските райони към големите градове и възможностите им за закупуване на жилище. Предвид дългогодишната традиция родителите да помагат на децата си с първоначалните вноски Китай има един от най-високите проценти на жилищна собственост в света на ниво от около 95%, сочат данни на Китайската академия за обществени науки. За сметка на това собствеността в САЩ и Великобритания е около 65%, а тази в европейски страни като Германия е близо до 50%, сочат данни на Trading Economics.

В исторически план Шънджън направи място за служителите си мигранти в т. нар. „села в центъра на града“. Заобиколени от модерни небостъргачи и осемлентови булеварди, тези села включат обичайно шест- седеметажни многофамилни жилищни сгради без асансьор, известни като „сгради за здрависване“, които са сгушени толкова близо една до друга, че обитателите им могат да протегнат ръка през прозореца, за да се здрависат със съсед. Шънджън

Макар и пренаселени, тези села поне осигуряват достъпни жилища, които са от жизненоважно значение за бързия ръст на града Днес над 70 на сто от жителите на града живеят в подобно село, купувайки луксозни имоти близо до автобусни спирки и станции на метрото. Тези села гъмжат от работници в заводи и новоизлюпени софтуерни разработчици. В селото Шъся, на 15 минути пеша от финансовия квартал на града, където Ху живяла някога с баща си, стая, която е достатъчно голяма за двама души, струва около 250-300 долара на месец. Сходна площ в апартамент извън селото може да струва три пъти повече.

Преди цените на жилищата в Шънджън да нараснат рязко, мигрантите следвали сходен път – живеели под наем за три до пет години, намирали си малко по-добър апартамент за още седем до осем години и в крайна сметка купували дом, казва ръководител на компанията Kaisa Technology Innovation Group, пожелал да остане анонимен заради политиката на компанията. Шънджън

Това изкачване сега е застрашено. Макар че разполагаемите доходи на човек от населението в Шънджън са на трето място по големина в Китай, жителите на града живеят на средна площ от 28 кв. м, под най-ниския стандарт, изискван в провинция Гуандун и от централното правителство, казва Джан Сюефан, ръководител на жилищен регулатор в града.

Подобно на много скъпи, растящи градове в света най-големият проблем на Шънджън е недостатъчното предлагане на жилища. Апартаментите, които местните жители могат да купят, съставляват едва 21% от общия брой жилища, което съвсем не е достатъчно за град, чиито жители са нараснали около 42 пъти през последните 40 години. Шънджън