Пристигащите в китайската Силициева долина не могат да си позволят жилище

Не само мигрантите от бедни провинции изпитват затруднения с жилищните разходи. Ръсел Дзън е един от висококвалифицираните технологични служители, на които градът разчита за растеж. 28-годишният младеж напуснал родния си град, за да учи в университета „Шантоу“ в Гуандун и работи за финтех компания от две години. Той знае два езика, обича Шънджън и работата си. Но се съмнява, че някога ще може да си позволи собствено жилище дори в град, който подбира купувачите на жилища, отдавайки предпочитание на тези с по-високо образование и по-добра работа. Когато най-сетне стане готов за закупуване на жилище, то може да се намира в малък град, а не в Шънджън, споделя Дзън.

„Много хора получават чудесна работа в Tencent, Huawei, всякакви технологични компании и вземат наистина добри заплати, за да навлязат на жилищния пазар много скоро, така че градът прилича на земя на всякакви възможности“, казва Дзън, който живее под наем в апартамент с четирима съквартиранти. „Най-големият проблем тук са имотите, защото в Китай не усещаш, че градът е твой дом, ако нямаш собствено жилище“, допълва той.

Репутацията на Шънджън на скъп град започва да оказва въздействие. Притокът на хора намалява през последните две години, първи спад от седем години насам. Миналата година Ханджоу, град близо до Шанхай и дом на Alibaba Group Holding на Ма, регистрира по-бърз ръст на населението. Шънджън

Някои базирани в Шънджън компании вземат нещата в свои ръце. Huawei строи училища и жилищни сгради, в които да настани служителите в новия си научно-развоен център от 162 хектара в Дунгуан, на около 90 мин. с кола.

В същото време строителните предприемачи и градските власти са изправени пред затруднения в опитите си за увеличаване на наличностите от жилища. За разлика от други китайски градове Шънджън почти е изчерпал терените си за жилищно строителство. От 2017 г. градът насърчава предприемачите да реновират селата в уютни жилища под наем, но придобиването на апартаменти от кооперативи на фермери, които притежават земята от десетилетия, става твърде скъпо.

Властите поглеждат и към модела на Сингапур, където повечето жители живеят в малки, но удобни апартаменти, построени от правителството. Жилищната собственост в Сингапур надхвърля 90%, докато местните жители се възползват от растящите цени, като продават жилищата си на вторичния пазар. Шънджън

През 2018 г. властите в Шънджън обявиха решението си – до 2035 г. 60% от новите жилища ще бъдат субсидирани от държавата, както за продажба, така и за наем. Към момента подкрепяните от държавата жилища съставляват едва 5% от наличните жилища, което е доста под дела от 49% в Хонконг, казва Ли Юдзя, заместник-директор на Института за изследване на жилищната политика в Гуандун.

Две години по-късно властите все още опитват да създадат подробна пътна карта, а междувременно цените на жилищата се изстреляха с още 25% нагоре. Това не се вписва и в обещанието на Си да строи жилища „за живеене, не за спекулация“.

„Ако е успешна, жилищната реформа в Шънджън ще означава много за Китай. Много китайски градове са изправени пред сходни, макар и не толкова остри проблеми като в Шънджън – цените растат рязко, но след бърза урбанизация няма много останали терени за повишаване на предлагането на жилища“, коментира Ли. Шънджън

Властите експериментират и със селища за таланти, като предоставят субсидирани или безплатни апартаменти на квалифицирани служители. Но те често подкрепят само служители, които имат най-малка нужда от помощ. 28-годишната Лиза Дзян е държавен служител в регулатор и не е плащала наем от две години. Парите, които спестила, ще бъдат използвани за първоначална вноска за първо жилище догодина.

В същото време обратно в прашния квартал Пиншан далеч от центъра Ху се взира дълго в редиците от високи сгради, предназначени за квалифицирани служители, след като й е отказана възможността да се сдобие със собствен дом. Тя не е изгубила чувството си за ирония.

„Шънджън имаше десетилетно мото: Елате тук и мигновено ще станете гражданин на Шънджън. Сега това звучи като виц“, казва Ху.