Дезинформацията в социалните мрежи - функция, а не бъг?

Днес тези, които прекарват време в онлайн социалните мрежи, получават купища професионално организирано и инсценирано съдържание: самоизява на влиятелите (инфлуенсърите), медийни материали, подготвени от редактори за социални медии, реклами, съобразени с индивидуалните интереси и кампании за дезинформация, контролирани от правителствата.

Всичко това вече е нормална част от Facebook, Twitter, YouTube и други платформи, тъй като е в отлично съответствие с технологията и бизнес модела на операторите: мрежите правят всичко възможно, за да привлекат вниманието на потребителите, да възнаграждават взаимодействията им и да ги разпределят в най-малките целеви групи за рекламодателите си. Организаторите на кампаниите също работят с тези механизми за наблюдение и насочване. Поради това фалшивите им акаунти понякога трудно се различават от тези на легитимните потребители, така че разкриването на кампаниите за дезинформация е сложна задача. Такава, за която дори и големите американски компании се нуждаят от външна помощ.

В това отношение публикуването от страна на Twitter на 10 млн. туита, които трябва да произтичат от руски и ирански фабрики за тролове, е правилна и важна стъпка. Такава прозрачност не е без риск за компания, чиито ценни книжа се търгуват на регулиран пазар. Тя може да разкрие какви слабости има при контролирането на собствената си платформа.

Но сега изследователи и журналисти от целия свят могат да проникнат в материала и да се опитат да разберат как се извършват дезинформациите, какви са техните цели и може би какъв успех е постигнала.

Има много какво да се научи и обясни на обществеността. Как актьорите се прикриват, за да останат незабелязани колкото е възможно по-дълго сред обикновените потребители и същевременно да изградят най-голямата възможна аудитория. Или как се опитват в собствената си страна да укрепват дадена политико-идеологическа линия, в чужбина се стремят да посеят раздори, да задълбочават социалните разделения, да влияят върху изборите и да дискредитират политици. Или кое от техните послания е създадено в други медии и кое медийно съдържание влагат в своите социални мрежи за свои собствени цели. В най-добрия случай такива прозрения помагат на всички потребители на мрежите при (само)критичното боравене с платформите.

Въпреки това извършителите постоянно развиват своите методи, докато операторите на социални мрежи едва сега започват да третират кампаниите за дезинформация като такива, каквато са те: не просто лош страничен ефект, а сценарий за централизирана употреба. Става дума за функция, а не за бъг.

Не е достатъчно обществеността да получи десетки милиони съобщения от 2013 г. до 2018 г. за ретроспективен анализ. Последващата прозрачност е твърде недостатъчно нещо. Външните изследователи се нуждаят от повече и постоянен достъп до данните на операторите на платформи. Facebook, например, сега разполага с „военна зала", в която от две дузина служители се очаква да откриват и анализират подозрителна мрежова дейност в реално време. Това също е разумна стъпка. А още по-добре би било да се позволи на независими специалисти да работят там.