Иглика Иванова: Дигиталната зависимост сред младите хора надхвърля рамките на съдебните спорове

Проблемът с дигиталната зависимост сред младите хора надхвърля рамките на съдебните спорове и засяга бизнес моделите, институционалната готовност и семейната среда. Този коментар направи Иглика Иванова, координатор на Националния център за безопасен интернет, в предаването "Бизнес старт" на Bloomberg TV Bulgaria.

Тя посочи, че правните действия в САЩ, където 29 щата заведоха съдебни дела срещу технологичния гигант Meta с обвинения за съзнателно пристрастяване на деца към платформите Facebook и Instagram, поставиха на преден план въпроса за отговорността на технологичните компании.

„Случаят с Meta не е изолиран – аналогични разследвания и производства се водят и от Европейската комисия в рамките на Европейския съюз. В основата на регулаторните опасения стои т.нар. „пристрастяващ дизайн“, обясни експертът.

Според Иглика Иванова проблеми в дизайна има и те са установени в много големи мащаби, особено в САЩ. Тя обясни, че това са повтарящи се едни и същи констатации, свързани с постоянното скролване, с автоматичното възпроизвеждане на съдържание и с други механизми, които са вградени в дизайна на платформите така, че децата много по-трудно се откъсват от тях поради все още недобре развитата саморегулация.

По думите ѝ архитектурата на платформите има за цел максимално задържане на вниманието, като това е въведено чрез нотификации, през ограничения избор от реакции (като „харесване“ или „гняв“), до алгоритмичното подаване на съдържание. „Тъй като цялото потребление в социалните медии се определя от алгоритъма, с който потребителите взаимодействат, колкото повече се реагира по определени начини, тогава е по-голяма вероятността да бъдете изложен на определен вид съдържание, да се подава още от същото“, предупреди експертът.

Иглика Иванова съобщи, че проучване, което често се цитира в публичното пространство, показва, че всеки десети тийнейджър в България страда от дигитална зависимост. Тя смята, че след като такива изследвания са пилотни и с ограничен обхват, а в момента липсват официални клинични диагнози за подобен тип пристрастяване, не трябва да се бърза със заключенията.

„Важно е да се прави разграничение между времето, прекарано онлайн за общуване или слушане на музика, и пасивното консумиране на съдържание“, смята експертът. Иглика Иванова подчерта, че особено тревожен е феноменът „мозъчно загниване“ (brainrot) – консумацията на огромни обеми от нискокачествено съдържание, което изисква минимално интелектуално усилие за обработка. За пример тя даде играенето в платформата Roblox, където голяма част от игрите са създадени с изкуствен интелект, без никаква интелектуална стойност.

„Влиянието върху здравето на подрастващите се изразява в самоизолация, повишени нива на тревожност, нарушения на съня и липса на фокус, причинени от кратките, изцяло визуални формати, които алгоритмите промотират“, коментира Иванова. Съветът ѝ е с личния си пример родителите да изграждат доверие в децата, вместо да използват пълната забрана. Тя се надява, че рисковете ще намалеят при взаимодействие между семейството и училището, но изрази съмнение, че в технологичната реалност българското образование прилага пълноценно възможности, които да предпазят от рискове учениците. Затова настоява за по-голяма гъвкавост, интегриране на медийна грамотност във всички предмети и дори използване на образователни видеоигри в учебния процес за развиване на критично мислене.

Защо все още липсва приемственост на институционално ниво в мерките за дигитална грамотност? Какви са възможностите на бизнеса да си осигури информирана аудитория и критично мислещи служители?

Целия разговор може да гледате във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да намерите тук.