Виктор Орбан и петте стъпки към контрол над медиите в Унгария

Унгарският политолог д-р Чаба Тот коментира мерките на правителството в Будапеща, които доведоха до затягане на хватката около медиите

13:14 | 05.12.15 г.

Снимка: Фондация "Фридрих Науман"

Промени в медийните регулации, автоцензура, предимство на държавните медии пред обществените. Това са част от факторите в Унгария, които помагат на правителството на премиера Виктор Орбан да затяга хватката си около медиите в страната, смята политологът д-р Чаба Тот. Той беше един от лекторите на конференцията за свободата на медиите в Източна и Югоизточна Европа, организирана от фондация "Фридрих Науман".

Д-р Чаба Тот е стратегически директор на унгарския Институт „Републикон“ от 2007 г. и асистент-лектор във факултета по политически науки и право на университета „Eötvös Loránd“, Будапеща от 2008 г. Завършил е социология и политически науки и през 2012 г. защитава докторска титла по политически науки. Той е експерт по политически маркетинг, кампании и социология, както и по унгарската политическа система.

Пред Investor.bg д-р Тот изброява в детайли как Унгария контролира медиите:

1. Редица промени в медийните регулации в Унгария подсилиха автоцензурата, посочва той. По-големите правомощия на властите създадоха страх у журналистите, че могат да станат обект на съдебно преследване. Журналист може да бъде съден, ако публикува „деликатна информация“ или ако „атакува политик“ например, поясни лекторът.

Д-р Тот дава пример с унгарски журналист, който под прикритие е разследвал отношението на властите към бежанците. Самият той се е представил за бежанец, а сега срещу него се води дело. Все пак политологът подчертава, че промените в законите довеждат по-скоро до автоцензура. Освен това все по-трудно става издаването на лицензи за медии.

2. Държавата се радва на голямо предимство пред частните медии, пояснява д-р Тот. Голяма част от материалите, които държавната информационна агенция публикува, са безплатни – 60-70% от тях, като изключение правят някои коментари и анализи. Така малките и регионалните радио и телевизионни канали, вестници и онлайн издания се възползват от безплатния информационен поток и неволно стават канали за прокарване на държавната пропаганда.

3. Другият фактор е т.нар. явление "пленена държава" (state capture), когато частни интереси влияят на процеса по вземане на решения в държавата.

Така например Анди Вайна, който е приятел на премиера Виктор Орбан, получава разрешение от властите да купи втория по големина телевизионен канал в Унгария – TV2. Така по документи телевизията е частна и независима, а всъщност е близка до премиера и до редица високопоставени членове на управляващата партия „Фидес“.

4. Държавата упражнява директен контрол чрез обществените радио и телевизионни оператори. 10-15% от унгарците се информират основно от държавната телевизия, като това са предимно по-възрастни хора. Около половината от населението на страната не следва социалните мрежи и се информира предимно от традиционните медии, голяма част от които са контролирани от правителството.

5. Държавата съзнателно използва офлайн и онлайн медиите под контрола си, за да атакува опонентите си, коментира още д-р Тот. По думите му тя прави това по последователен начин.

Съществува координирано разпространение на желаните послания, включително и чрез социалните мрежи, като тези послания са сходни и в близките до „Фидес“ издания, и в медиите с крайнодесни позиции, каза още политологът.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.