Какво прави шефът на Google в Куба?

Но и това не е всичко. Кубинското правителство многократно обвини Съединените щати, че водят вид кибервойна - може би не съвсем безпричинно. Едва в началото на април стана известно, че Агенцията за чуждестранна помощ на САЩ (USAID) е разработила услуга за кратки съобщения (ZunZuneo) за Куба, за да дестабилизира правителството в Хавана. Вдъхновена от така наречената арабска пролет, и в Куба е трябвало да се състои "революционна промяна" с помощта на социалните медии. Подобната на Twitter услуга  е спечелила междувременно 40 000 потребители, но по-късно бе преустановена. Подкрепяната на американското правителство с милиони долари USAID често участва в дейности срещу кубинското правителство, пише още Handelsblatt.

А  и икономическото ембарго продължава да съществува, с някои странни проявления, както разбра и самият директор на Google. „Правителството на САЩ определя Куба като една от "държавите, поддържащи тероризъм" - на едно ниво със Северна Корея, Сирия, Иран и Судан. Пътуванията в страната се преглеждат от Службата за контрол на чуждестранните активи с към министерството на финансите на САЩ (OFAC) и на нас не ни бе позволено нищо, освен бизнес срещи. Хотелската стая не можеше да струва повече от 100 долара на ден, а дневните разходи да не надвишават 188 долара. Затова не е изненадващо, че в Хавана има много хотелски стаи, които струват по 99 долара".

Но постоянно има компании, които са наказвани за нарушаване на блокадата на САЩ. Съвсем наскоро Вашингтон наложи сериозна глоба срещу френската банка BNP Paribas в станал популярен в целия свят процес. Твърди се, че в допълнение към забранени трансакции в  Судан и Иран банката не е спазвала и санкциите на САЩ срещу Куба.

В американската преса посещението на изпълнителния директор на Google Шмит в Хавана засега намери относително слаб отзвук. Когато той посети през януари миналата година Северна Корея,  от страна на Държавния департамент на САЩ заваляха силни критики. Този път обаче той пътува с разрешение на Министерството на финансите на САЩ. И подобно на Северна Корея или Мианмар, където Шмид вече бе, Куба е на практика страна без интернет. Така че тези посещения навеждат на мисълта, че Google иска да насърчи своя  изследователски проект Project Loon. Той предвижда селски и отдалечени райони да бъдат снабдявани с интернет чрез летящи в стратосферата пълни с газ балони. За да се случи този  проект в Куба обаче, Google се нужда от одобрението на кубинското правителство, както и от край на американската политика на блокада.

В последно време обаче в отношенията между САЩ и Куба има раздвижване. В средата  на май повече от четиридесет, сред които и някои видни американски политици, поискаха в отворено писмо до президента на САЩ Барак Обама едностранни жестове за подобряване на отношенията с Куба. И някои религиозните организации и представители на Американската търговска камара, които са посетили Куба, наскоро заговориха за край на блокадата и нормализиране на отношенията. По същия начин в своите мемоари, публикувани преди дни, се изказва и  бившият държавен секретар на САЩ Хилъри Клинтън.

Едно нещо обаче не може да се отрече. Постепенно в Куба назрява нова ера. Страната отваря икономиката си - макар и бавно. Едва преди броени дни - във вторник, в сила влезе нов закон  за чуждите инвестиции, един от най-важните и съществени закони през последните години. Според него почти всички сектори на икономиката на Куба трябва да се отворят за чуждестранни инвестиции. Изключения остават областите на здравеопазването, образованието и армията. Дори кубинските изгнаници могат в бъдеще да инвестират в острова.

„Куба ще трябва да отворите своята икономическа и търговска политика", пише Шмид. „И САЩ трябва да преодолеят своята история и да сложат край на ембаргото. И двете страни трябва да вземат трудни политически решения, но те ще си заслужават".