Какво прави шефът на Google в Куба?

И 25 години след края на Студената война на американските граждани са забранени частни туристически посещения в Куба. Но шефът на интернет гиганта Google Ерик Шмид не бива да се притеснява, че ще бъде санкциониран. След дългомесечни приготовления през миналата седмица Шмид, заедно с трима високопоставени мениджъри на  Google, посети Хавана и се срещна както с правителствени представители, така и с представители на растящата алтернативна софтуерна сцена на страната, пише германският Handelsblatt.

Тоест – в случая става дума за един вид командировка. А когато четирима представители на един от най-големите американски технологични концерни са на посещение в страна, с която Съединените щати от 1961 г. не поддържат дипломатически отношения и от същата година налагат абсурдно ембарго, това е в някои отношения не е само командировка, но и международна мисия. Целта на посещението е била "да се популяризират добродетелите на един  свободен и отворен интернет", казва Шмид. Още през ноември 2013 г. той бе заявил в интервю за Wall Street Journal, че Куба "е в горната част на списъка" с неговите приоритети. Това е първият път, в който представители на Google официално посещават Куба.

При това Куба е страната с най-ниско равнище на достъп до интернет в северното полукълбо. Само много ограничен сектор на хора - учени, учени, художници, журналисти и чуждестранни бизнесмени, имат личен достъп до мрежата. Според последните изчисления на Националното статистическо бюро (ONE) от 2010 г. по-малко от три процента от населението има пряк достъп до мрежата.

Броят им днес вероятно е малко по-висок, но частните връзки и днес са рядкост. За кубинското правителство приоритет е създаването на общински центрове, в които населението има достъп до интернет, както и увеличаването на връзките в сферата на научните изследвания, образованието и здравните заведения.

По-голямата част от кубинците нямат пряка връзка с интернет, а със система за поща, както и интранет. Туристите могат да влизат в мрежата в някои хотели, обаче по много скъпи тарифи (8-10 долара/час). През миналата година по целия остров бяха отворени вид кибер кафенета, но ползването на интернет там остава недостъпно за мнозина с цени от 4,50 долара за час. 

Едва наскоро държавната телефонна компания Etecsa създаде услуга за електронна поща за смартфони, която позволява изпращане и получаване на електронни съобщения от местен  доставчик, но не и сърфиране в мрежата. Новата услуга се посрещна с огромен интерес - само за три месеца са регистрирани 240 000 потребители.

Освен това кубинците са намерили собствени начини за обмен на информация - дори и офлайн - чрез USB стикове информацията се предава от ръка на ръка; т. нар. „пакет на седмицата“ („el paquete de la semana“) съдържа селекция от филми, сапунени опери, снимки, списания, пътеводители, статии от Уикипедия, и се продава или обменя на улицата. На някои места има и локални WiFi мрежи, за да може съвместно да се играят компютърни игри, да се провежда чат или да се обменят новини, филми и сериали. „Ако Куба е в капана на 50-те години, то интернетът на Куба е замръзнал в деветдесетте", пише Шмид в профила си в Google+ след пътуването.

Кубинското правителство обвинява за трудностите и завишените цени  икономическата блокада на САЩ. Тя пречила на Куба да получи връзка към подводен кабел в Карибите или не позволява на американските компании да опънат оптичен кабел до Куба. Вместо това островът се снабдява с интернет от 1996 г.  Насам чрез спътник, което прави достъпа до мрежата значително по-бавен и по-скъп. Преди три години с много фанфари бе положен подводен кабел между Венецуела и Куба, с който Островът на свободата би трябвало най-накрая да получи широколентова интернет връзка.

Засега обаче този кабел не носи действително забележими подобрения. За пълноценното използване на новите възможности са нужни нови инвестиции в застаряващата инфраструктура на кубинската кабелна и телефонна мрежа. Властите оправдават с това и ограниченията за индивидуалния достъп до интернет. Политическите опоненти обаче са склонни да вярват, че става дума за вид цензура.