Ще има ли частни терени в Национален парк „Българско Черноморие“?

Ще бъде ли създаден Национален парк „Българско Черноморие“ или темата за опазването на природата ще бъде изместена от спорове за собствеността на терените? Предстоят обществени обсъждания за бъдещата защитена територия, но още преди да са започнали се вижда крайното противопоставяне между природозащитници и собственици на земи.

Българската академия на науките предлага бъдещият Национален парк „Българско Черноморие“ да обхване над 52 400 ха. В него се предвижда да влязат територии по протежение на цялото крайбрежие - от Дуранкулак до Резово. Целта е да бъдат съхранени уникални животински и растителни видове, включително и ендемични, дюни и природни забележителности.

Според учените, изготвили доклада за обхвата на парка, в момента прекалено интензивната дейност по крайбрежието е довела до замърсяване и загуба на местообитания, като въпросът вече опира до това дали ще оцелее биологичното разнообразие. То е застрашено от разрастването на урбанизираните територии, изграждането на сгради, електропроводи, ветроенергийни и соларни паркове, пътища и други конструкции, както и разораването на затревени зони, за да се ползват като ниви. Замърсяват се повърхосностни и подпочвени води, строи се близо до водни обекти.

„В проекта се предвижда 62% от земите да са държавни, 31,2% - общински, 0,79% - частни, плюс терени на юридически лица като училища и др., както и земи с неизяснена собственост“, коментира природозащитникът Тома Белев. Той изчисли, че частните земи, които евентуално могат да влязат в парка, са около 350 ха.

Според Асоциация „Българско Черноморие“, която обединява собственици на земи, предстои национализация на частните терени. Организацията остро възразява срещу проекта. Частните и общинските земи трябва да бъдат изключени от проекта, смята председателят на организацията Димитър Канариев. Според него не се спазва решението на парламента за широк обществен дебат, защото насрочените обществени обсъждания на 17, 19 и 20 юни  в Бургас, Варна и Добрич се падат по обед в работни дни.

„В парка влизат държавна и общинска собственост“, заяви ръководителят на проекта проф. Румяна Мечева пред БНР. Тя посочи, че са засегнати и места, които, според Закона за Черноморието, са спорни и с неизяснен статут.

Продължава картирането, но и застрояването на дюни, което по закон не може да се прави, но сигурно има хора, които имат интерес за строежи на подобни територии. Този спор не е предмет на нашита документация, той е работа на прокуратурата, коментира експертът.

„Презумпцията е да влязат  всички държавни имоти, в които има ценни местообитания. И евентуално, ако има такива животински или растителни видове, които са изключително ценни, ако по някаква случайност имат местообитание в частен имот, тогава би могло да се направи предложение за неговото отчуждение. Но ние нямаме такъв случай“, заявява тя.

Димитър Канариев посочи, че включените територии в проекта са силно разпокъсани. Същото смята и Белев, който твърди, че територията на парка не трябва да е толкова разпокъсана. Според него трябва да се сформират два природни парка, вместо един по цялото крайбрежие, за да има ефективен контрол.

Собствениците на земи възразяват срещу бъдещите рестрикции с мотива, че и сега спазват ограничения, тъй като част от земите им са в екомрежата НАТУРА 2000. Те твърдят, че проблемите с презастрояването по Черноморието се дължат и на забавените общи устройствени планове на морските общини.

„Разбирам желанието на собствениците за бързо забогатяване, но опазването на природата е задължение на всеки гражданин, а не само на държавата“, опонира Тома Белев. Според него проектът нарочно е направен така, че да не се реализира, заради очакваните скандали и спорове. „Създаването на парка беше идея на социалистите, а политическото ръководство на екоминистерството зависи от ДПС“, коментира той.