Хр. Папукчиев: Лимитът за сяра може да дестабилизира цените на корабните горива*

Неотдавна Международната морска организация прие за задължително прилагане резолюция от 2008 г., която определи глобален лимит за съдържанието на сяра в корабното гориво. Сегашният лимит от не повече от 3,5%  задължително се намалява на не повече от 0,5%, считано от 1 януари  2020 г. Това пише в анализ на кап. д. п. Христо Папукчиев, публикуван в transportal.bg.

„Не знам дали това ще доведе до възможност или до катастрофа“, заяви пред Reuters Global Commodity Summit  Ян Тейлор,  президент на енергийния гигант Vitol Group. 

В сравнение с други наскоро приети конвенции и резолюции на  Международната морска организация, които бяха очаквани, обсъждани, приети и приложени с ентусиазъм  от всички участници и партньори в морския бизнес, тази резолюция преди приемането й беше подложена на критики от различни страни и организации на корабособственици и партньори.

Очакванията бяха тя да бъде отложена с няколко години, но за изненада на всички това не се случи.

Въпреки че не остана време до 1 януари 2020 г.,  липсата на яснота по приложението на документа създава  възможност  за нестабилност в цените на корабните горива, ако по-голямата част от корабите се ориентират към горива с ниско съдържание на сяра.

Отворен остана въпросът готови ли са рафинериите,  снабдителите на корабно гориво и всички звена по веригата за последствията от глобалната промяна? Кой ще плати високата цена за корабното гориво с ниско съдържание на сяра? Кой ще бъде отговорен за контрола?

Пред корабособственика, колебаещ се дали да инсталира скрубер (съоръжение за контрол на замърсяването на въздуха – бел. р.), остава съмнение за сключените дългосрочни договори за превоз и последиците от промяната на обстоятелствата.

Как ще бъдат балансирани загубата на време и  разходите за спиране на кораба от движение за инсталиране на скрубер, кой ще бъде отговорен за техническата поддръжка, също и за последиците от дефектни или неработещи в установения очистващ сярата лимит или от забраната за използване на скрубери от отворен тип в определени пристанища както на Изток, така и на Запад? Ще бъде ли защитен неговият интерес в случай на “Скрубергейт” по подобие на “Дизелгейт”?

До момента държавите, които са декларирали,  че ще забранят или забраняват изхвърляне на технологични води от скрубери от отворен тип, са Белгия, Германия, Ирландия, САЩ (щатите Калифорния и Кънектикът), Сингапур и Китай.

Скруберите от затворен тип, от друга стана, генерират серни отпадъчни концентрати и налагат необходимостта от специфични брегови процедури, системи и съоръжения за екологичното им транспортиране, съхраняване и утилизация.

Според наблюдения и анализи се очаква едва около 10% от световния флот да премине към инсталиране на скрубери (от отворен, затворен или хибриден  тип). Това не е изненада, тъй като оборудването е скъпо и монтажът му на борда е свързан със значителни финансови разходи и модификации.

Трудно е да се калкулира след какъв период такъв тип инвестиция ще се самоизплати поради факта, че никой не е в състояние да предскаже каква ще бъде цената на корабните горива в близка или далечна перспектива.
За кораби без скрубери ще е абсолютно необходимо да бъдат готови за гориво с 0,5%  серен лимит от 1 януари 2020 г.

Това е свързано с логистични проблеми и с договорите за превоз, и налага внимателно и точно планиране във времето до виртуалната линия на промяната. Използването на корабните горива, отговарящи на 0,5% серен лимит, е относително евтино решение. Крайният потребител ще поеме цената на увеличените разходи за морски превоз, независимо че това ще доведе до големи проблеми на борда - директни от техническо естество  или индиректни за екипажа.

Независимо от високата цена смесването на горива от различни източници с различно сярно съдържание може да причини нестабилен горивен процес, механични проблеми и сериозни, непредсказуеми последствия за безопасността на кораба.