Как може да бъде финансирана ядрената енергетика без участието на държавата?

Ядрената енергетика е приоритет за второто правителство на ГЕРБ, но едно от изискванията, заложено от управляващите, е развитието на нови проекти да не трябва да изисква държавни гаранции. Или това означава, че инвеститорите, които желаят да строят нови ядрени мощности трябва да намерят финансиране, независимо от държавата.

Един от начините за това представи по-рано, при откриването на международната ядрена конференция Булатом, депутатът и зам.-председател на парламентарната комисия по енергетика Валентин Николов. Става въпрос за Фонда Сигурност на електроенергийната система, в който внасят 5% от приходите от продажби производителите на електроенергия в страната. Пред журналисти той обясни, че средствата, натрупани в него, могат да бъдат ползвани за гаранция за финансирането на българското участие в нови ядрени проекти в страната. 

Николов обясни, че със средствата от Фонда ще бъдат компенсирани разликите между пазарните цени и цените по дългосрочните договори с някои от производителите. Когато обаче те "излязат" от Фонда, средствата ще могат да бъдат използвани за нови мощности.

Друг вариант е създаването на специален фонд в самата АЕЦ Козлодуй, с който да бъде финансирана нова мощност в рамките на централата. В момента ядрената централа осигурява голямо количество електроенергия за покриване на технологичните разходи по мрежата - около 4 тераватчаса годишно, които се продават под пазарната им стойност. По решение на енергийния регулатор цената на електроенергията за технологични разходи е около 30 лева за мегаватчас. Ако тези количества бъдат продадени на пазара, при сегашната ситуация на енергийните пазари, АЕЦ Козлодуй ще може да набере към 240 млн. лева, изчисли депутатът.

"Тези 240 млн. лева на година могат в дългосрочен план да бъдат генерирани във един фонд, който също да гарантира тази инвестиция", посочи Николов.

Депутатът е категоричен, че трябва да бъде изготвен проект за нова базова мощност, която да замести въглищните централи, които ще бъдат затворени. Николов прогнозира, че допускането на Украйна до европейския енергиен пазар и по-високите цени на квотите въглеродни емисии ще затвори преждевременно някои от въглищните мощности в страната и ще имаме нужда от нова базова мощност.

Валентин Николов прогнозира още, че постъпленията във Фонда за спасение на електроенергийната система ще растат, заради поскъпването на квотите. С последните законодателни промени средствата от продажба на емисиите влизат във специалния фонд.

"Предстои да обсъждаме всякакви варианти", коментира от своя страна енергийният министър Теменужка Петкови по повод идеята на депутата за пазарно финансиране на нови ядрени мощности. Тя припомни, че страната ни е готова да води разговори със стратегически инвеститори в нови ядрени проекти. На този етап китайска компания е проявила интерес към нов блок в АЕЦ Козлодуй, но към този момент всичко е на ниво предварителни разговори и няма взето решение или подписано споразумение, уточни още министърът.

Петкова беше категорична, че решение за подобен проект трябва да дойде от Народното събрание. 

Енергийният министър направи и коментар, свързан с изказване на председателя на Българския атомен форум Богомил Манчев. Пред БНР той каза, че цената на тока у нас се определя под политически натиск и би трябвало да се повиши двойно.

Теменужка Петкова обаче беше категорична, че с промяните в Закона за енергетиката от 2015 година проблемът с натиска върху Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) е премахнат. Според нея съмненията относно политиката на енергийния регулатор при определянето на цената на тока са изчезнали.

"Няма как да се позоваваме на някакви политически мотиви, на базата на които се задържа или определя цената на тока", каза тя.