Опазват ли правата на потребителите прекалено строгите регулации?

При положение, че смяната на доставчик влиза в сила от 1-во число на месеца, а ЕРП-тата отчитат електромерите на рулиращ принцип, то де факто на мрежовите оператори се налага всеки месец да извършват „извънреден“ отчет на абонатите, които сменят доставчика си за пръв път. Това нарушава организацията за рулиращ отчет и предизвиква допълнителни административни разходи, които биха били избегнати, при възможност за отчет на по-дълъг период.

На ниво Европейски съюз няма регулация относно периодичността на отчетите на електромерите. Опасенията на Брюксел основно са насочени към това дали фактурите са разбираеми за хората. Затова и са изготвени напътствия относно добрите практики при фактуриране на потребената електроенергия, като техният фокус е насочен най-вече към защитата на правата на потребителите във връзка с либерализацията на енергийния пазар.

От фактурата си хората ясно трябва да могат да разберат каква е консумацията им, какви тарифи имат и единичната цена на електроенергията и цената за достъп и разпределение, както и какви отстъпки предлага доставчикът им на електроенергия. Така те лесно ще могат да направят сравнение на офертите на различните търговци на електроенергия и правата им на свободния пазар – по-добре защитени.

Фактурата – месечна или изравнителна – трябва ясно да показва как е изчислена сумата за плащане. Ако е изравнителна, тя трябва да съдържа какви суми е платил потребителя досега и какви суми има да доплати или да му бъдат възстановени след изравняването.

Добра практика е и във фактурите да се съдържат указания къде потребителите могат да намерят съвети за пестене на енергия – един от основните приоритети на Европейската комисия в енергийната й политика.

Всички тези насоки са разработени съвместно с потребителите и енергийните регулатори и целта е хората да бъдат максимално добре запознати със съдържанието на фактурата и какво точно включва услугата на доставчика им, защото именно така се поражда доверието в системата.

Изграждането на доверие е много трудно, но все от някъде трябва да се започне – нагласите да се променят, а прекалено строгите правила – да станат по-гъвкави. Защото спестените допълнителни административни разходи например могат да се насочат за инвестиции в мрежата и така хората да получат нещо много важно – сигурност и качество на доставката, и така първата стъпка в изграждането на доверието вече ще бъде направена.