Опазват ли правата на потребителите прекалено строгите регулации?

Фактурата за ток трябва да бъде източник на ясна информация, която да помогне на потребителите да се ориентират как потребяват енергия и каква цена плащат за нея. Така тя може да помогне изключително много за потребителите и тяхната нова роля, която им отреждат новите европейски политики в сектора на енергетиката.

От друга страна обаче фактурите могат да се окажат и причина за спорове, а дори и тихи „преврати“, ако се върнем назад в българската практика в тази сфера.

Като един от спорните моменти може да се разгледа периодът за отчет на електромерите. За сектора на енергетиката нормативната база е строга в това отношение – електромерите трябва да се отчитат най-малко веднъж месечно, за период не по-дълъг от 31 дни, е записано в правилата на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Дружествата нямат свободата да избират най-подходящата продължителност на периода за отчет.

А прецедент е налице. Схемата с прогнозните отчети, например, е работеща по отношение на други комунални услуги – водоснабдяване и топлоснабдяване. Реалният отчет на измервателните уреди се извършва на всеки три месеца във ВиК-сектора или в края на отоплителния сезон за топлофикациите. През останалото време потребителите заплащат само прогнозно потребление на базата на предишната консумация или на други критерии, като например обем на жилището, когато става дума за предоставянето на топлофикационната услуга.

Нормативно определеният срок за месечен отчет поражда допълнителни административни разходи и създава проблеми и пред самото отчитане – не винаги абонатите могат да бъдат намерени  в деня на отчет, категоричен беше икономистът от Института за пазарна икономика (ИПИ) Калоян Стайков пред Investor.bg. Според него обаче трудно може да бъде прокарана идеята за прогнозния отчет на електромерите и проблемът до голяма степен е свързан с липсата на доверие в сектора.

Енергията като цяло не се възприема като ресурс, а по-скоро като даденост. В годините преди 1989 година топлинната енергия беше изчислявана с общи топломери и не се държеше сметка за индивидуалното потребление, а електроенергията се продаваше при смешно ниска цена.

Хората са много чувствителни и защото голяма част от домакинствата нямат друга алтернатива и се отопляват с ток, допълни още Стайков.

Икономистът посочи, че в различните държави в ЕС има различни правила за отчет на електромерите и реалният отчет са извършва за срок от 3, 6 или дори 12 месеца. През останалото време абонатите плащат прогнозни сметки на базата на историческите данни от потреблението им досега или на мощността на инсталираните електроуреди в домакинството. Интересна е и практиката във Великобритания с предплатени „карти“ за електроенергия, макар и чрез тази система потребителите да не получават добри оферти от доставчиците си.

Изискването за отчет на най-много 31 дни беше вписано след драматичните събития в началото на 2013 година, довели до свалянето на първото правителство на Бойко Борисов. Тогава всичко тръгна от протест срещу високите сметки за ток. Проверките след това показаха, че съмненията за надписване на сметките от страна на ЕРП-тата не са основателни, а високата стойност на фактурите в много случаи е свързана с по-дългия период на отчет, заради празничните дни около Коледа.

С промяната в правилата за отчет последвалите проверки на регулатора показват, че те се спазват от всички дружества, дори и в празнични дни или при лоши метеорологични условия, които затрудняват физическото посещение на отдалечени обекти.

Последната извънредна проверка, свързана с подобни оплаквания, беше направена в началото на 2015 година. Тогава жалбите на клиенти на ЧЕЗ България и EVN България бяха единични и част от тях – неоснователни, показа годишният отчет на КЕВР за 2015 година. Проблем беше дефиниран при „Енерго Про“, но той не беше свързан с липсата на отчет, а с натрупването на две сметки. Причината беше техническа, а казусът – решен с удължен период на плащане за клиентите, получили почти едновременно две сметки за ток.

Строгите правила за периода на отчет бяха въведени през 2013 година, когато домакинствата и малките фирми задължително се снабдяваха по регулирани цени. От 1 април 2016 г. обаче пазарът се отвори и за тази категория потребители и изискванията за период на отчет, не по-дълъг от 31 дни, следва де се преразгледат през призмата на отворения пазар и новите отношения между търговски участници.