България може да намали въглеродните емисии с 49%, без да засегне Маришкия басейн

България без проблеми може да намали с 49% въглеродните емисии до 2030 година, при това без да засегне Маришкия басейн, съобщи зам.-министърът на енергетиката Жечо Станков по време на конференция, посветена на Зелената сделка на ЕС, организирана от Института за енергиен мениджмънт.

ЕС си поставя цел за въглеродна неутралност през 2050 година, но без национални стратегии. В момента много по-важни ще се окажат междинните стъпки до 2030 година, защото се очаква при тях да има национални цели. ЕК предложи намаляването на емисии с 55% спрямо нивата от 1990 година.

Държавата ни е в трудна позиция по отношение на мерките за нулеви въглеродни емисии заради въглищните централи в Маришкия басейн и се включи в платформата "Въглищни региони в преход". Жечо Станков коментира, че в момента по тази насока чакаме от ЕК да ни предостави консултанти за изготвяне на планове за три региона - Стара Загора, Кюстендил и Перник.

Анализите са показали, че зелената трансформация ще окаже влияние върху 11 български региона - заплашени са работните места в Сливен, Ямбол и Хасково.

Проблем ще се окаже още и "изтичането на бизнеси" към страните извън ЕС. България е гранична с три държави, които не са част от общността и нямат толкова строги екологични изисквания. Така компаниите могат да преместят производството си само на няколкостотин километра в Сърбия, Македония или Турция и това ще постави икономиката ни под натиск, обясни зам.-министърът на енергетиката.

Той обясни още, че по Фонда за справедлив преход подкрепа ще очаква още и енергоемкият бизнес на България. В своето изложение Жечо Станков коментира и предложената преди ден стратегия за обновяването на сградите. Тя залага на намаляване на емисиите въглероден диоксид с 60% до 2030 година, обясни той.

"Чака ни много работа, но имаме на разположение нужните инструменти", допълни Станков.

Работим с България за определяне на секторите, които ще имат нужда от подкрепа, и видовете проекти, които да финансираме, посочи експертът Бриюк Посник от Главната дирекция "Енергетика" към ЕК.

Комисията обмисля техническа и финансова помощ за засегнатите от прехода сектори. Освен въглищните региони, енергоемкото произвоство, както и производствата с големи емисии. Те трябва да променят производството си, за да могат да продължат да съществуват, обясни експертът.

Той припомни, че предложението на ЕК за намаляването на въглеродните емисии с 55% е в процес на обсъждане със Съвета и Европейския парламент.

По време на последната сесия европейските депутати дори предложиха по-амбициозна цел за намаляване с 60 на сто, но Съветът още не е казал своята позиция.

Посник коментира, че за зелената трансформация ще бъдат нужни инвестиции от над 1 трилион евро през следващите 10 години. Източниците на финансиране са няколко - европейския бюджет, Европейската инвестиционна банка и публично-частни партньорства.

България ще бъде една от страните, които ще получат най-много средства на човек от населението, допълни още експертът.

Той коментира, че все още е обект на дискусия дали финансирането на проекти ще бъде обвързано с ангажираност към закриване на въглищни мощности.