fallback

За природния газ в ЕС нищо не е ясно, докато всичко не е ясно

В последните дни на годината дебатите около природния газ в ЕС се изостриха, а окончателният отговор какво е бъдещето му ще стане ясен догодина

10:42 | 24.12.20 г. 4
Автор - снимка
Създател
Автор - снимка
Редактор

2020 година беше различна. Тя донесе промени в много аспекти на личния и обществения живот и разтърси икономиките. Сега, когато годината е почти история, Investor.bg събра най-значимите събития и тенденции от политическия и икономически живот в България и по света през последните 12 месеца в специалната секция "Икономиката през 2020 г.".
 

В Европейския съюз има едно златно правило: "Нищо не е договорено, докато всичко не е договорено". То важи в пълна сила за екологичните цели и мерките за енергийна трансформация. В това отношение ЕС обединява 27 държави, които имат различен поглед върху идеите за декарбонизация, различни възможности и планове за реализацията на тази амбициозна цел.

На последната си редовна среща за 2020 година лидерите на страните от общността се договориха за по-амбициозни намаления на емисиите въглероден диоксид до 2030 година и повече компромиси по отношение на свързаното с изпълнението на тези цели затваряне на въглищни мощности.

Самото решение на Европейския съвет има по-скоро политическа, но не правна и обвързваща стойност, коментираха от Министерството на енергетиката пред Investor.bg по повод последиците от заседанието за България.

Според институцията договорките на европейските лидери са политически сигнал, че правителства са готови да работят за постигане на климатична неутралност към 2050 година и изразяват готовност да приемат увеличение на климатичната цел за намаляване на емисиите на ниво ЕС до 2030 година с "поне 55%".

Един от проблемите на ЕС е, че институциите в Брюксел понякога трудно говорят в един тон. Само няколко дни след Европейския съвет комисарят по енергетика Кадри Симсон заяви, че подкрепа с европейските средства ще имат само зелени проекти, не и петрол и природен газ. Газовата инфраструктура на Европа трябва стъпка по стъпка да позеленява, категоричен беше комисарят и препоръча вниманието да се насочи към мрежи за пренос на биогаз и водород. Но по тях трябва да тече именно това, не и природен газ, отбеляза още Симсон, допълвайки, че е наясно с плановете на Европейския съвет да използва газа като подпомагаща трансформацията технология.

И за да бъде разногласието пълно и картината съвсем неясна, при преговорите между Съвета и Европейския парламент за бюджета на Фонда за справедлив преход беше уточнено, че парите от този фонд няма да се използват за инвестиции в природен газ и ядрена енергия.

Така че преговорите около Зелената сделка продължават и окончателен отговор на разгорещилата се в последните дни на 2020 година дискусия за природния газ ще има до края на 2021 година. Тогава се очаква да бъдат приети промените в климатичния закон, както уточняват от българското енергийно министерство.

България е една от страните, които се включиха в защитата на природния газ пред Брюксел. В края на май осем държави от ЕС - България, Чехия, Гърция, Унгария, Литва, Полша, Румъния и Словакия, поискаха признаването на суровината като преходно гориво между изкопаемите горива и възобновяемите източници. Всички тези промени се случват след по-малко от шест години, откакто ЕК настоя за мащабна диверсификация на газовото поле и препоръча всяка държава да има поне три източника на суровината; едва няколко години след създаването на Енергийния съюз. В края на 2017 година Европейският парламент пък одобри механизъм за солидарност, който да помогне в случай на прекъсване на газовите доставки в общността. Той също предвижда по-добра свързаност между членовете на ЕС, тоест още газови връзки и газопроводи. Така започнаха да се строят газови връзки и газопроводи, терминали за втечнен газ, да се модернизира мрежата, включително и в България. Някои от тези проекти вече са в експлоатация, като например мащабната идея за Южния газов коридор, плътно подкрепяна от Брюксел през годините.

Други проекти все още са в процес на реализация, като например чаканата от десетилетие връзка Комотини - Стара Загора. Работата по нея допълнително беше забавена от пандемията от коронавируса и това постави под въпрос как страната ни ще получава газ от Азербайджан, който вече е достъпен до Европа през TAP. Засега има временно решение със смяната на заявената преди входна точка. Като цяло към 2020 година в ЕС се работи по газови проекти за над 100 млрд. евро и сега опасенията са, че голяма част от тези милиарди ще останат хвърлени за празни тръби.

Но въпреки новите газопроводи и терминали за втечнен газ, "Газпром" все още е основен доставчик на природен газ в Европа с почти 1/3 от потреблението. За някои държави от Централна и Източна Европа зависимостта е огромна - около 70% от потребявания природен газ, а и често входът на суровината е само един.

Играта на "Газпром"

2020 година за България в газовия сектор обаче ще остане с историческа отстъпка на Русия и по-ниската цена на природния газ, при това със задна дата. Така руският газов гигант трябваше да възстанови надвзети пари от "Булгаргаз", макар и точният им размер на този етап да остава търговска тайна. От своя страна общественият доставчик възстанови 167 млн. лева на своите клиенти за по-ниската цена на газа.

От началото на 2020 година природният газ от Русия вече влиза през точка "Странджа" край турската граница, а не през досегашното трасе през Украйна, Молдова и Румъния.

В Европа основната битка на "Газпром" е свързана със "Северен поток 2" и прокарването на газ през продължението на "Турски поток".

Строителството на газопровода по дъното на Балтийско море беше спряно 150 километра преди финала след одобрени санкции от страна на САЩ. След едногодишно изчакване руският газов гигант, подкрепен от своя основен съюзник в тази битка - Германия, започна да достроява газопровода, макар и с надвиснали нови санкции - този път за компаниите, предлагащи застрахователни услуги и издаване на сертификати за дейността.

В Сената на САЩ смятат новия ограничителен пакет за "хирургически точна" мярка и са уверени, че газ така и няма да потече по тръбите на "Северен поток 2". Но и изглежда Москва вече има идеи за преориентиране и разглежда възможностите мащабни проекти като "Северен поток 2" да пренасят не газ, а водород.

Като цяло Русия има големи планове за чистия водород, както и в областта на технологиите по улавяне на въглероден диоксид. Страната започва да се нагажда спрямо конкуренцията и планира експанзия и на пазара за втечнен газ и ръст на износа от 29 млн. тона днес до 120-140 млн. тона през 2035 година.

Вашингтон включва и "Турски поток" в своя списък със санкции. Газопроводът вече функционира и се очаква до края на годината първите доставки по продължението на тръбите през територията на България, по "Балкански поток", да поемат за Сърбия и Унгария.

На фона на ясно заявените, но все още недоговорени, цели за въглеродна неутралност бъдещето на природния газ в ЕС засега остава неясно. Поне до 2030 година суровината ще бъде един от помощниците в процеса по премахване на въглищата и търсенето му даже може да се повиши. Но след това вероятността и природният газ да последва останалите изкопаеми горива и да остане в историята е огромна.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 09:32 | 14.09.22 г.
fallback