До 2027 г. уредите за дялово разпределение трябва да са с дистанционен отчет

До 2027 година уредите за дялово отчитане на топлинна енергия или енергия за охлаждане и за топла вода трябва да могат да бъдат отчитани дистанционно, предвиждат приетите на второ четене промени в Закона за енергийната ефективност. Още от 1 януари 2022 година в сградите, в които всички уреди са с възможност за дистанционно отчитане, ще преминат на фактуриране по реално потребление, а не както досега - на прогнозно.

Предложението за изменения беше внесено в края на 2020 година от Министерския съвет. То е изготвено във връзка с наказателна процедура, започнала срещу страната ни във връзка с неизпълнение на текстовете в европейските директиви.

Докато не бъдат сменени уредите за дялово разпределение, на потребителите ще бъде осигурявана информация за потреблението поне веднъж на тримесечие.

Одобреният закон предвижда всички уреди за дялово разпределение, монтирани след 25 октомври 2020 година, да бъдат с дистанционен отчет.

"Представете си, че вече новите жилища трябва да бъдат с нулево потребление на енергия, тоест те трябва да бъдат с всички съвременни начини на строителство и съответно на отопление, на осветление, на доставка на енергия, ще бъдат вече абсолютно заменяеми с нови, с възобновяеми източници, със съответно съвсем нови технологии за отопление и така нататък", коментира председателят на енергийната комисия Валентин Николов (ГЕРБ) на първото четене на закона в пленарната зала.

В началото на февруари Николов напусна парламента, за да участва в състезанието на Министерството на енергетиката за набиране на ръководители на държавната енергетика. Към момента той е сочен за фаворит да оглави Българския енергиен холдинг (БЕХ).

С приетите изменения се регламентира и разработването на Дългосрочна национална стратегия за подпомагане обновяването на националния фонд от жилищни и нежилищни сгради с хоризонт на изпълнение 2050 г., съобщава БТА. Стратегията предвижда мерки за строителство на нови сгради и трансформиране на съществуващи в сгради с близко до нулево потребление на енергия, подобряване на енергийните характеристики на жилищните и нежилищните сгради и насърчаване въвеждането на интелигентни технологии в сградния сектор.

Определена е и националната цел за енергийна ефективност за 2030 г., като за подпомагане изпълнението ú се въвежда нова схема за задължения за енергийни спестявания и се посочват задължените лица, в които се включват и търговците на течни горива, които продават на крайни клиенти повече от 2000 тона годишно.

Първоначално се предвиждаше задължението да обхваща търговците на течни горива, които продават над 500 тона годишно.

Общата кумулативна цел за периода от 1 януари 2021 година до 31 декември 2030 година се определя като натрупване на нови енергийни спестявания от минимум 0,8 на сто годишно от годишното крайно енергийно потребление, осреднено за 2016 година, 2017 година и 2018 година.