Енергийното министерство чака отговора от ЕК за компенсациите за скъпия ток

До края на тази седмица Министерството на енергетиката очаква отговора на Европейската комисия (ЕК) относно помощта, която служебното правителство смята да отпусне на бизнеса заради скъпата електроенергия. Това съобщи по време на дискусия, организирана от сп. "Ютилитис", служебният зам.-министър Георги Самандов и допълни, че се "надява той да бъде положителен".

По време на дискусията икономистът от Института за енергиен мениджмънт (EMI) Калоян Стайков критикува схемата, предвиждаща отпускането на помощ в размер на 110 лева за потребен мегаватчас за всички.

"Абсурдно е да да се дават пари поравно за всички", каза той, давайки за пример заявки от страна на "Монбат", според които компанията очаква рекордна печалба през 2021 година, но ще получи подкрепа заради скъпата електроенергия.

По-рано днес служебният министър на енергетиката Андрей Живков подписа първите типови договори с търговци на електроенергия, доставчици от последна инстанция и производители, които продават директно на небитови клиенти, както и с представители на Българската независима енергийна борса (БНЕБ). Тези договори бяха одобрени по време на извънредно заседание на Министерския съвет през почивните дни.

Първите договори бяха сключени с ТЕЦ "Марица Изток 2", ЕСО, АЕЦ "Козлодуй", "Енерго про", ЧЕЗ и ЕВН, посочват от енергийното ведомство. До края на седмицата ще бъдат подписани договорите с още 67 доставчици на електрическа енергия.

Предвидено е подкрепа да получат 630 хил. компании, които купуват електроенергия от свободния пазар.

В допълнение бизнесът, който няма избран търговец, може да получи подкрепа с до 30 лева за мегаватчас. Това стана възможно, след като Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) одобри промени в методиката за изчислението на цените на доставчиците от последна инстанция.

Промяната е временна и дава още една възможност компаниите да намерят енергиен търговец, с който да сключат договори за доставка.

До голяма степен служебното правителство не може да подпомогне сектора с данъчни промени или субсидии, които да бъдат финансирани от Фонда "Сигурност за електроенергийната система" (ФСЕС), защото няма работещ парламент. В своите насоки от преди месец от ЕК дадоха зелена светлина парите от търговия с въглеродни емисии, които по закон у нас постъпват във ФСЕС, да могат да се използват за намаляване на негативните ефекти от скъпата електроенергия за бизнеса и домакинствата.

Битовите потребители в България са защитени от регулирания пазар - забавената либерализация на енергийния пазар се оказа в полза за домакинствата в условията на растящите цени на енергията. Една от спънките е липсата на дефиниция за енергийна бедност и схеми за тяхната защита на свободния пазар.