Регулациите трябва да са цел и за защитниците на криптовалутите

Секторът на дигиталните финанси процъфтява, като стойността на наличните криптовалути достига над 2 трлн. долара от почти нула преди десетилетие. И всичко това се случи почти изцяло без регулаторен надзор за защита на инвеститорите и по-широката финансова система като цяло. Това едва ли ще свърши добре освен ако властите не се намесят разумно, пише в коментар за Bloomberg икономистът Бил Дъдли.

Какво трябва да се направи? Едната опция е да се избегне катастрофа, като се потисне секторът. Но все пак има пространство и за по-балансиран подход, който няма да попречи на полезните иновации – поне стига да се действа скоро.

Блокчейн технологията, която стои в основата на дигиталните финанси, има няколко привлекателни потенциални възможности за употреба. Тя може да създаде по-добра система за идентифициране и опазване на личните данни. Също така би могла да помогне за проследяването – и удостоверяването на собственост – на международно продавани стоки. Също така тя би могла значително да подобри начините за разплащане, правейки ги достъпни 24 часа/7 дни в седмицата за повече хора и при по-ниски цени. Това важи най-вече за по-малките и по-чести трансакции, като тези на имигранти, изпращащи пари у дома.

Но както Дъдли и Каролин Уилкинс пишат в текст, публикуван от Бретън-уудския комитет, положителното бъдеще на дигиталните финанси изисква строги регулации. И макар последният указ на президента Джо Байдън по темата да задава правилния тон, то не е достатъчен, за да гарантира, че ще се вземат мерки, преди неограниченият растеж на индустрията да генерира значителни проблеми и загуби.

Защо властите (в САЩ – бел. ред.) действат толкова бавно? Едната причина е фрагментираната регулаторна система: отговорността е разпространена в различни структури, включително Федералният резерв, Комисията по ценните книжа и борсите, Комисията по търговия със стокови фючърси и финансовото министерство. Това е рамка, която предразполага към битки при които, например, регулациите да спорят за това дали криптовалутите са ценни книжа и коя организация трябва да ги регулира.

Отвъд това, на регулаторната общност ѝ липсва вътрешната експертизата, необходима за разбирането на новите бизнес модели и технологии, както и за взимането на информирани решения за тях. Властите също така традиционно гледат да избягват риска. Те по-скоро биха заложили на нищоправенето, на забавянето и искането на още информация, отколкото да одобрят някоя нова дейност от страх да не освободят сили, които могат да бъдат непредсказуеми и не задължително с положителни последици.

Администрацията на Байдън би могла да помогне за преодоляването на първото препятствие, като ясно делегира отговорност. Но ще бъдат необходими някои стъпки. Първо, регулаторите трябва да подобрят разбирането си, създавайки комисии от експерти и наемайки информирани съветници. Второ, властите трябва да имат повтарящ се подход, при който те поставят ударение върху целите си – например борбата с прането на пари и защитата на потребители и инвеститори – а не на начините, по които те ще бъдат постигнати. Те трябва да зададат ясни цели и да оставят участниците на пазара да имат водещата роля в установяването на това по кой най-добър начин да се реализират те.

Колкото по дълго властите чакат, толкова по-голям е рискът за потребителите, пазарите и икономиката, пише още Дъдли. Толкова по-големи са и шансовете значителни загуби заради киберпрестъпност или пазарен срив при криптоактивитие да принуди въвеждането на убиващи иновациите ограничения. Затова е в интерес на всички процесът да започне сега.