Новата ос Русия-Китай: Бъдещият световен ред зависи от няколко въпроса

Метри делят Владимир Путин от Си Дзинпин, докато те разговарят помежду си на голяма П-образна маса в голямата заседателна зала в Самарканд, Узбекистан. Докато руският президент се навежда напред, китайският държавен глава и партиен лидер слуша, наведен назад. Путин заявява, че е убеден, че „срещата ще даде допълнителен тласък на руско-китайското стратегическо партньорство". Си кимва леко.

А когато идва неговият ред, той не оставя съмнение, че продължава да подкрепя лидера на Кремъл: Предвид промените в света Китай е „готов да работи с руската страна, за да играе ролята на велика сила, да играе водеща роля и да внесе стабилност в един размирен свят".

Точно сега Владимир Путин се нуждае от силата на тези думи и придружаващите ги снимки от срещата на върха в Самарканд. Той трябва да ги съпостави с другите кадри, които свидетелстват за слабостта на Москва: изоставени руски танкове в източноукраинското блато, синьо-жълти знамена над градовете, отвоювани от Украйна.

След последните военни неуспехи критиките към военните действия се засилват и в самата Русия, а първите местни политици открито призовават Путин да подаде оставка. Руският президент се нуждае от символичната солидарност от страна на Пекин - и се надява на осезаема подкрепа оттам, пише в свой анализ германският Handelsblatt. 

От китайска гледна точка интересите са по-сложни. Това е първото пътуване на Си в чужбина от 970 дни насам и първата лична среща между Си и Путин след инвазията на Москва в Украйна. Двамата държавни глави се срещнаха за последен път в началото на февруари по време на Зимните олимпийски игри в Пекин и обещаха партньорство „без граници".

Оттогава на дипломатическо ниво Китай прикрива гърба на Москва. Пекин оказва огромен натиск върху много развиващи се страни да не подкрепят резолюциите на ООН срещу Русия. Това е най-големият принос на Китай в подкрепа на Русия, казва Алисия Гарсия-Хереро, главен икономист за Азиатско-тихоокеанския регион във френската инвестиционна банка Natixis.

Междувременно обаче стана ясно, че партньорството в никакъв случай не е „безгранично" за Китай, каквото уверение бе дадено през февруари. Пекин никога не е признавал Крим за руски и не е подкрепял Москва с оръжия. 

Доколко е устойчива оста Москва-Пекин в действителност? Какво влияние може да окаже съюзът на двете велики сили върху световния ред – във военно, икономическо и политическо отношение? И как Европа, как Западът трябва да реагира на взаимната подкрепа на двамата най-могъщи автократи в света? Нищо по-малко от бъдещия световен ред не зависи от правилните отговори на тези въпроси.

Изследователската служба на Конгреса на САЩ разглежда сближаването на Китай с Русия като „част от по-широкообхватни усилия за създаване на алтернативни глобални системи в областта на търговията, финансите и технологиите, които биха могли да предизвикат либералния световен икономически ред". В четвъртък и петък в узбекистанския исмямски град Самарканд се събраха най-важните герои на тази алтернативна система - за годишната среща на върха на Шанхайската организация за сътрудничество (Shanghai Cooperation Organisation (SCO). Досега това беше един доста хлабав съюз от държави, иницииран от Китай, който трябва да обедини много интереси под един организационен покрив.

Заедно с Путин в Самарканд е не само Си, но и Нарендра Моди от Индия, министър-председател на най-голямата демокрация в света. Там е и президентът на Иран Ебрахим Раиси, който е бъдещ член на SCO. Президентът на Турция, член на НАТО, Реджеп Ердоган, също е допуснат до участие, макар и само като наблюдател на конференцията.

Реалполитиката побеждава 

Срещата е символ на „синоцентричните структури", които Китай създава и "които не са в наш интерес", предупреждава Министерството на външните работи на Германия в документ, класифициран като "поверителен". Германската бизнес общност също гледа на тази среща с безпокойство.

„Обезпокоени сме от сигнала, който идва от срещата между Китай, Русия и Иран", казва Волфганг Нидермарк, член на Изпълнителния съвет на Федерацията на германската индустрия (BDI). „Всички тези стъпки са насочени към формирането на блок, което е особено вредно за германската икономика, която е толкова силно интернационализирана“. Проучване на консултантската компания Deloitte, проведено през май сред повече от 140 германски финансови директори, показа, че осем от десет компании очакват такова формиране на международен блок, а с това и силно влошаване на търговията и глобализирани производствени потоци.

Това е нова фаза на глобализацията, която се очертава от дълго време и сега се конкретизира: Конкурентните търговски съюзи заместват многостранната свободна търговия. Вносните и износните потоци, както и решенията за инвестиции, все по-малко се основават на сравнителните предимства на разходите и все повече на това кои държави могат да се разберат добре помежду си или се възприемат като политически конкуренти. Реалната политика в действие. 

Един по-внимателен поглед върху оста Пекин-Москва показва, че в момента тя укрепва преди всичко Китай - също и в конкуренцията на глобалната система със САЩ. В същото време обаче Си не иска да прекъсне икономическите си отношения със Запада, а се нуждае от тях, за да поддържа курса на растеж на Китай. Си иска на всяка цена да избегне западните санкции срещу страната си. Това е път, който Путин отдавна е изоставил.

Иначе Си и Путин имат много общо помежду си: двама държавни глави на 69-годишна възраст, които изграждат своя политически паметник с твърда ръка. Двама мъже, които твърдо вярват в правото си да създават сфери на влияние около своите страни, където по-слабите държави се ползват само с ограничен суверенитет.

Лицемерието на Запада?

За Си и Путин правата на човека и върховенството на закона са западни понятия, с които те не искат да се съизмерват. И двамата виждат в хуманитарните интервенции, като мисията на НАТО срещу Сърбия, импровизирани инструменти на властовата политика, които преди всичко разкриват лицемерието на Запада.

Двамата мъже искат да се противопоставят с алтернативи на доминираната от САЩ световна система, която те определят като „еднополюсна". Първото пътуване на Си в чужбина малко след встъпването му в длъжност го отведе в Москва.

Смисълът на по-близкия икономически обмен между Китай и Русия е очевиден: от една страна, втората по големина икономика в света, жадна за суровини, която трябва да внася около 70% от необходимия ѝ петрол и 40% от газа, както и част от храните. От друга страна, Русия е икономическо джудже, което освен ядрени бомби има само едно нещо в изобилие - суровини. 

През 2014 г. отношенията между Москва и Пекин получиха нов тласък. Анексирането на Крим от Русия през февруари предизвика първите санкции от страна на САЩ и Европа - Путин се нуждаеше от Китай като алтернатива. Оттогава насам двустранната търговия между Русия и Китай почти се е удвоила.

Два месеца и половина след анексирането Си и Путин се срещнаха в Шанхай и сключиха сделка за газ на стойност 400 млрд. долара и за изграждането на 1300-километровия газопровод „Силата на Сибир" от Източен Сибир до Китай на стойност 45 млрд. долара.

Дори тогава Пекин показа, че е твърд преговарящ. Алексей Навални, критик на Кремъл, който междувременно беше осъден на девет години затвор, заяви за петролопровода: „Проектът е изгоден само за Китай“.

Той заяви, че газопроводът ще бъде изгоден за Русия само ако цената на петрола надхвърли 110 долара; цената на газа е обвързана с цената на петрола в много договори за доставка. Русия се поставя в зависимост, твърди Навални: ако Китай откаже да приеме газа на предложената цена, Москва няма къде другаде да го достави.