Новата ос Русия-Китай: Бъдещият световен ред зависи от няколко въпроса

Много западни експерти по сигурността виждат в проблемите на Путин в Украйна може би най-доброто предупреждение към Китай да не напада Тайван - островната държава край южното крайбрежие на Китай, за която Пекин претендира, че е част от неговата територия.

В същото време щабът на НАТО в Брюксел следи отблизо как китайското ръководство възприема руската пропаганда - независимо дали става дума за необосновани теории за американски лаборатории за биологично оръжие в Украйна или за мита за обкръжаването на Русия от страна на НАТО.

"Автокрация срещу демокрация"

В новата си концепция за сигурност НАТО посочва „нарастващото стратегическо партньорство между Китайската народна република и Руската федерация" и предупреждава, че Китай „се стреми да контролира ключови технологични и промишлени сектори, критична инфраструктура и стратегически материали и вериги за доставки“. 

Първоначалната гледна точка на САЩ, че светът е изправен пред нов системен конфликт, сега се налага и в Европа. Само ден преди срещата на върха в Самарканд Урсула фон дер Лайен излеза на трибуната на Европейския парламент в Страсбург.

Под погледа на украинската първа дама Олена Зеленска и облечена в синьо-жълтите национални цветове на Украйна, ръководителката на ЕК осъди руската агресия като война срещу цяла Европа, „срещу нашите ценности" и „срещу нашето бъдеще". Става дума за „автокрация срещу демокрация", подчертава Фон дер Лайен. Тя умишлено възприе подбора на думи на президента на САЩ Джо Байдън.

За разлика от американците европейците не заплашват открито Китай със санкции, но дават да се разбере, че не е изключено да се стигне до прекъсване на икономическите отношения с Народната република. „Ясно е, че руското нахлуване в Украйна е решаващ момент не само за нашия континент, но и за отношенията ни с останалия свят", заяви Фон дер Лайен.

Германското правителство гледа на ситуацията по същия начин: то очаква всеки отговорен член на международната общност да осъди руската агресивна война срещу Украйна като грубо нарушение на международното право - и да не подкопава санкциите срещу Русия, пояснява Министерството на външните работи.

Европейците вече не искат да разчитат на дългогодишната доктрина за „промяна чрез търговия" (Wandel durch Handel) и на ефекта на взаимните зависимости, който предотвратява конфликти. Близките икономически връзки с Европа не възпряха Путин. Това е урокът от войната в Украйна. Защо да е по-различно при Си?

Сега Европа иска да стане по-независима, „стратегически суверенна" на жаргона на Комисията. Това се отнася за доставките на ваксини и защитни облекла за предстоящите пандемични вълни, за производството на полупроводници. И най-вече за критичните суровини.

В речта си в Страсбург Фон дер Лайен обяви, че иска да изгради стратегически резерви от суровини. „Независимо дали става дума за персонализирани чипове за виртуална реалност или за клетки за съхранение на слънчеви панели, достъпът до суровини е от решаващо значение за успеха на трансформацията ни към устойчива и цифрова икономика", заяви германката.

„Литият и редкоземните метали скоро ще бъдат по-важни от петрола и газа", подчерта тя. Засега обаче Китай доминира на пазара. Почти 90% от редкоземните елементи и 60% от лития се преработват в народната република. 

Колония и колониален господар

Страничният ефект от тази стратегия на ЕС е, че разделението на света на търговски и властови блокове се затвърждава още повече. Скрепващото звено в тези блокове е в най-добрия случай общият мироглед - демокрацията и върховенството на закона в случая на Запада.

Или пък е достатъчно да има обща неприязън към другия. В случая с оста между Путин и Си ролите са ясно разпределени: Путин се нуждае от Си в политическо, икономическо и военно отношение. Обратното не е вярно.

Икономическият упадък на Русия беше очевиден още преди войната в Украйна: намаляваща работна сила, корумпирана администрация и бизнес общност, която често се интересува повече от получаването на държавни поръчки, отколкото от иновации и задоволяване на нуждите на клиентите. Западните санкции ще ускорят този упадък, независимо от изхода на войната в Украйна.

В крайна сметка отношенията на Русия с Китай могат да наподобяват тези на бивша колония с бивш колониален господар: като доставчик на евтини суровини и пазар за продажби, но никога като партньор на равна нога. И когато Путин заговори на Си в Самарканд в четвъртък, руският президент изглеждаше повече от смирен: „Оценяваме балансираното отношение на нашите приятели от Китай във връзка с кризата в Украйна и разбираме вашия въпрос, вашата загриженост“.