Разривът на Путин със Запада обръща Русия към Китай

Преди петдесет и три години управляващото Политбюро в Москва одобри сделката „газ срещу тръби“, която отбеляза пробив в икономическите отношения между Съветския съюз и Западна Европа. Тя предвиждаше доставката на тръби с голям диаметър от Западна Германия за СССР с цел изграждане на тръбопроводи. Така започна една ера на енергийно сътрудничество между европейци и руснаци, която сега завършва пред очите ни, пише за Financial Times Кирил Рогов, директор на мрежата за експертиза, анализи и политики Re: Russia.

Нарастващото съветско-китайско напрежение през 60-те години кара Политбюро да заключи, че има нужда от разведряване с капиталистическия свят. По това време Китай, въпреки че споделяше комунистическата идеология на Москва, изглеждаше като по-голяма заплаха за нея от западните демокрации. Сделката газ-тръби символизираше изграждането на мост между Кремъл и Запада. Днес нещата се обърнаха на 180 градуса. Сега Москва вижда Запада като източник на екзистенциални заплахи, а Китай като по-надежден партньор. Тръбата на приятелството със Запада се превърна в лула на войната.   

Триъгълните отношения между Русия, Запада и Китай съдържат определени парадокси. Преди половин век съперничеството между комунизма и капитализма беше централната сюжетна линия на съвременната човешка история, изправяйки Съветския съюз срещу Запада. Тази конфронтация вече принадлежи на далечното минало. Разгръща се ново съперничество – между либералните и нелибералните версии на капитализма. Но този път антагонистите са Западът и Китай.

Става все по-ясно, че тази нова конфронтация ще бъде доминиращата тема в човешката история през следващите десетилетия. Но както по време на противопоставянето между Запада и СССР през 20 век, така и в наши дни важен елемент от съперничеството между Запада и Китай ще бъде борбата за държави, разположени между двата противника. Така че, абстрахирайки се за момент от ужасната война в Украйна и ответната канонада от санкции, може да се запитаме къде по принцип би могла или трябва да се позиционира Русия в това състезание?

Ако човек погледне Русия от Лондон или Берлин, тя може да изглежда ярко незападна и неевропейска. Нейните политически и културни дадености и нейната история я поставят встрани от Запада по много начини. Но ако човек погледне Русия от азиатски ъгъл, той вижда различна картина: Русия, която в продължение на около три века е била частично европейска - никога изцяло, но винаги по-европейска от всичко друго.

Седемте десетилетия на комунизъм от 1917 до 1991 г. бяха най-радикалният опит Русия да се превърне в не-Европа, в алтернатива на Европа. Но след като почувства липсата на самодостатъчност, комунистическият режим също се обърна на запад в търсене на икономически и политически модели за подобряване на материалното благосъстояние и институционална реформа.

От тази гледна точка човек може да разглежда войната на Владимир Путин срещу Украйна – на пръв поглед ирационален гамбит – като опит да се осигури възможно най-всеобхватният, дългосрочен разрив между Русия и Запада. Това е радикално усилие да се прекъсне общо взето ориентираната към Запада еволюция на Русия от средата на 80-те години. Войната има за цел да обърне този процес безвъзвратно. Целта ѝ е да представи Русия на света като стълб на коалиция от незападни, нелиберални сили.

Независимо какво постига или не Путин в Украйна, той печели войната на вътрешния фронт. Той превръща Русия в своеобразен „православен Иран“, отделен от Европа сякаш с бездънен ров.

Войната е толкова мощен инструмент, че позволява на Путин да скъса с един замах хилядите нишки, изплетени в продължение на десетилетия, които свързваха Русия със Запада. Като кара западняците да мислят за Русия като за военнолюбива автокрация, атаката срещу Украйна също така превръща демокрациите в доброволни съучастници на кампанията на Путин за отвръщане на Русия от Запада.

Зверствата в Буча, обстрелът на украински градове, плячкосването на заграбена земя - всичко това показва Русия в толкова брутална светлина, че може да изглежда така, сякаш тя няма друго лице. Точно това иска Путин. Но ако възприемем по-дълга историческа перспектива, можем да видим, че както в миналото, така и в бъдещето естественото място на Русия е на малко по-различно място. То не е на запад, а на полу-запад.

Сделката между Съветския съюз и Западна Германия „газ срещу тръби“ трябва да ни напомня, че конфликтът между комунистическия Китай и СССР беше неочаквана геополитическа печалба за Запада – една от най-важните победи, постигнати от САЩ и техните европейски съюзници по време на Студената война. Конфронтацията на Кремъл със Запада днес преобръща нещата. С оформянето на новите съперничества от 21 век тя представлява най-ценната стратегическа печалба, която досега е извличал Китай.