Германия преосмисля Китай

Какво правеше Олаф Шолц наскоро в Токио? Посещението му бие камбани в Пекин, докато Китай тревожно проследява последствията от нахлуването на Владимир Путин в Украйна, пише Джоузеф Стърнбърг за Wall Street Journal. 

То е по-скоро следствие от войната в Украйна. Шокът за Германия от нахлуването на Владимир Путин е едновременно искрен и мъчителен. Икономическият елемент е двояк. Старата максима за Wandel durch Handel – промяна чрез търговия – която почти по подразбиране беше единствената външнополитическа стратегия на Меркел, изведнъж изпадна в немилост. Развиването на по-тесни икономически връзки с Русия на Путин не разубеди автократа от неговия империализъм. И сега, когато промяната се провали, тясно преплетените бизнес отношения, създадени от цялата тази търговия, се оказват дяволски трудни за разплитане.

В този климат мислите бързо се насочиха към Китай, друг отколешен германски обект на промяна чрез търговия. Пекин помогна за изостряне на този негативен фокус, може би най-вече с обещанието на Си Дзинпин в началото на февруари за приятелство „без граници“ с Путин. Европейците са разочаровани от нежеланието или неспособността на Си да посредничи за мир в Украйна.

Нахлуването в Украйна също така поражда притеснения за автократична инвазия в Тайван - перспектива, която Европа преди това отхвърляше. А убиващата икономиката политика на Си Дзинпин за нулев ковид подкопава бизнес средата за чуждестранните инвеститори. Благодарение на глупави грешки от страна на Пекин страната няма да изпълни тазгодишната цел за икономическия растеж с голяма разлика.

Резултатът е нов германски скептицизъм относно Китай, който се разгръща в три измерения.

Бизнесът се тревожи. Това не е съвсем ново, след като през последните години стана ясно, че Си няма да продължи по пътя на пазарното отваряне и реформите на своите предшественици. Но напоследък преосмислянето на Китай от германския бизнес се задълбочи.