С. Кондева: Нeобходимо е закриване на болници, неотговарящи на стандартите

Снежана Кондева е заместник-директор по административната и правната дейност в Университетска болница „Царица Йоанна - ИСУЛ" – София. Магистър е по право и има две икономически магистратури - „Социално и застрахователно дело” и „Финанси на здравеопазването”.

След като потърсихме коментари на икономически експерти за здравната реформа у нас, обърнахме се за мнение и към представител на този сектор.

- Г-жа Кондева, стана ясно, че някои болници вече няма да работят с Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), защото вече не отговарят на определени критерии. Как оценявате тази мярка?

Като мярка, която трябваше да бъде предприета, ако не по-рано, то поне със създаването на Националната здравноосигурителна каса, за да не се източва бюджетът й чрез финансиране на амбулаторни прегледи и изследвания като дейност по клинични пътеки.

Необходимостта от закриване на болници, неотговарящи на медицинските стандарти, не се оспорва от никого. В същото време като изключително непопулярна мярка, досега нямаше политическа воля за реализирането й.

Криворазбраната привързаност на населението по-скоро към сградата, отколкото към предлаганата в нея болнична помощ, ражда днешните протести. И още едно объркване – прегледи и изследвания се извършват в индивидуалните или групови медицински практики, в медицинските центрове или диагностично-консултативните центрове, а в болниците се приемат лица, които не могат да бъдат излекувани в изброените лечебни заведения за извънболнична медицинска помощ. Недопустимо е в болница да бъдат приемани пациенти, на които се провежда само медикаментозно лечение - такова, каквото може да се провежда и в домашни условия.

Сигурна съм, че след първоначалния отпор, вече в по-спокойна обстановка ще бъде осъзната и от кметовете, и от населението потребността от добре развита мрежа на спешната и извънболничната медицинска помощ, отколкото от поддържането на неефективна болнична структура.

- Каква е разликата в издръжката на една такава болница и тази на заведението, в което би се преобразувала – говори се за заведения за долекуване, хосписи? Виждате ли варианти за запазване на болничния статут на застрашените в това отношение общински болници?

И досега в почти всички болници не достигат средства от приходите по клинични пътеки – едва се покриват разходите за заплати и осигуровки, а задълженията към доставчиците на лекарства, консумативи и храна за пациентите постоянно растат и се отсрочват във времето. Издръжката на сградата – ток, парно, вода и текущ ремонт също е непосилен разход за по-малките болници и обикновено се покрива от бюджета на общината. Липсва елементарната за съвременната медицинска практика апаратура. В такава ситуация се прави много голям компромис с качеството на оказваната медицинска помощ и се пести най-вече от дежурства на лекари в повечето дни от седмицата, а при единични пациенти в отделенията и от медицинска сестра през нощта. Да се чуди човек не ги ли е страх тези пациенти да пренощуват сами с един санитар в огромните пусти отделения?

Ако болниците за активно лечение се преобразуват в болници за долекуване и продължително лечение, общината ще отговори по-точно на социалните потребности на населението. Застаряващото ни население се нуждае от медицинско наблюдение на хроничните заболявания, от рехабилитация, от специфични грижи за лица с инвалидизиращи заболявания и от осигуряване на храна. Може би поради близостта на тези лечебни заведения с функциите на социалните заведения, те са известни в обществото като хосписи. Проблемът при хосписите е, че те нямат осигурено финансиране от НЗОК, т.е. здравноосигурените пациенти не могат по право да бъдат лекувани безплатно в такова лечебно заведение. Вариант е кандидатстването по програми за създаване на хосписи, но това не е цялостно решение.

Значително по-малка е издръжката на индивидуалните или групови медицински практики, на медицинските центрове и на диагностично-консултативните центрове. При повече преминали пациенти и регулярно заплащане от страна на касата за извършената от тях извънболнична медицинска помощ тези структури биха работили ефективно. В този вариант общината, вместо да покрива режийни разноски може да инвестира в закупуване на модерна диагностична апаратура.

Част от общинските болници се предлага да бъдат преструктурирани в звена за спешна медицинска помощ. С разкриване към тези спешни центрове на легла за 24-часово наблюдение, както е по стандарта за спешна медицинска помощ, ще отпадне и притеснението на пациентите, нуждаещи се от лекарска помощ в първите часове от развитието на остро заболяване. Тези структури ще бъдат финансирани от държавния бюджет чрез Министерство на здравеопазването.

- Какво ще се случи с освободения кадрови ресурс от възможното закриване на някои болници?

Сътресението за персонала в тези болници ще бъде незначително. Защото и досега около 90 на сто от лекарите в тези болници пътуват от най-близкия голям град и работят едновременно и в болницата, и в медицинския център, т.е. по единия от договорите си с касата те ще продължат да работят. Ако договорът им в извънболничната помощ се превърне в договор за пълен работен ден и през кабинета преминават повече пациенти, лекарите ще запазят досегашната си заетост и съизмеримо, ако не и по-високо финансово възнаграждение.

Медицинските специалисти, санитари и административен персонал могат да бъдат наети на работа в лечебните заведения за долекуване, продължително лечение и рехабилитация.

- Чуват се предложения за въвеждане на лични здравни сметки като алтернатива на осигуряването чрез НЗОК? Смятате ли, че идеята е добра?

Самата идея е добра, но абсолютно неприложима в системата на българското здравеопазване към настоящия момент. Според моето виждане лични здравни сметки може да има като трети стълб на здравноосигурителната ни система и то след като сме развили много добре базовото здравно осигуряване, каквото в момента националната каса, и допълнителното здравно осигуряване. Системата на личните здравни сметки не е чувствителна към честотата и тежестта на боледуване и може да създаде вакуум в здравното осигуряване на населението.

- Много анализатори смятат, че най-добре ще е държавата да се отдръпне от здравеопазването и тя да играе ролята само на регулатор, а всички медицински дейности да се извършват от частни и конкурентни компании. Какъв е вашият коментар?

Прекалената децентрализация е също толкова опасна, колкото и прекалената централизация. Не може държавата да бъде само регулатор в сфера, в която е длъжна да гарантира основни конституционни права на гражданите. Системата на здравно осигуряване трябва да бъде ефективна и в нея да участват и държавни и частни здравноосигурителни фондове.

- Какво е водещото при разпределяне на ресурсите за лечебното заведение? Какви показатели се оценяват?

Зависи в какво финансово състояние е лечебното заведение. При новосъздадено лечебно заведение, или лечебно заведение със задължения водещи са показателите за брой на преминалите болни, оборот на леглата и продължителност на болничния престой. След първоначалните количествени показатели трябва да се оптимизират показателите средна стойност на преминал болен, на лекарство ден, храноден и др. Следва изпълнение на инвестиционен план за развитието на дейността. Успоредно с проследяването и въздействието върху здравните показатели, трябва да се следят качествените показатели – леталитет, среден предоперативен и следоперативен период и най-важното – удовлетворението на пациентите от оказаната им медицинска помощ.