"Лукойл" планира да продаде рафинерията си в Бургас на катарско-британски консорциум

Руската държавна енергийна група „Лукойл“ планира да продаде рафинерията си в България - най-големият си актив на Балканите, на катарско-британски консорциум до края на годината. Това представлява знак за отслабването на влиянието на Москва върху енергийните доставки в Югоизточна Европа.

Руското дружество продава мажоритарния си дял в „Лукойл Нефтохим Бургас“, според писмо от групата, изпратено до кабинета на руския президент Владимир Путин, видяно от FT. Путин трябва да одобри сделката.

Купувач е консорциум, съставен от Oryx Global – компания, контролирана от катарския бизнесмен Ганим бин Саад ал Саад, и базираната в Лондон търговска къща за стоки DL Hudson. От „Лукойл“ посочват в писмото, че искат да приключат сделката преди края на 2024 г.

От Oryx отказват коментар, а от DL Hudson не са отговорили на искането на медията за коментар.

Последният кръг от кандидати за компанията е включвал Socar, държавната енергийна компания на Азербайджан, KazMunayGas, държавната енергийна група на Казахстан, и турската петролна група Opet, според писмото, изпратено до кабинета на Путин. Socar, KazMunayGas и Opet не са отговорили на искания за коментар.

Като цяло най-малко половин дузина групи са проявили интерес към закупуването на компанията, според двама запознати източници на медията.

Забраната за внос на руски петрол в целия ЕС след пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна през февруари 2022 г. затруднява работата на „Лукойл“ в България. София също така оказва натиск върху компанията да напусне страната. Миналата година властите удариха компанията с 60-процентов данък върху печалбата и забраниха износа на продукти на базата на руски суров петрол от „Лукойл Нефтохим Бургас“.

България, която беше приятелски настроена към Русия преди инвазията, изпрати важни боеприпаси и оръжия до Киев и дори дизел от рафинерията на „Лукойл“ в началото на войната. Отношенията между двете страни бяха допълнително обтегнати след обвиненията, че руснаците са се опитали да саботират български оръжейни съоръжения.

Емилиян Гебрев, чиято компания „Емко“ произвежда голяма част от българските куршуми и танкови снаряди по съветски стандарт, доставяни до Киев, каза пред FT миналата година, че руски диверсанти са атакували активно неговите фабрики и складове.

Някои коментатори посочват, че България е трябвало да окажат по-голям натиск върху „Лукойл“ да напусне по-рано поради рискове за сигурността. Руслан Стефанов, програмен директор на Центъра за изследване на демокрацията, базиран в София мозъчен тръст, каза: „Това очевидно е най-големият риск за икономическата сигурност в Европа и НАТО“.

„Ами ако EDF във Франция, Eni в Италия или BP в Обединеното кралство бяха собственост на Русия? Все още ли щяха да са необходими 1000 дни бомбардиране на Украйна, за да се действа?“, добавя той.