Защо идеята за сероводорода като алтернативен източник на енергия удря на камък?

Черно море е най-богатият източник на сероводород в света. Основната пречка той да бъде използван за производство на енергия е традиционното мислене на хората и бизнеса, които са свикнали използват въглища, нефт и газ. Това каза проф. Венко Бешков, Института по инженерна химия при БАН, в предаването "Бизнес старт" на Bloomberg TV Bulgaria.

Според него да се рискува с нещо ново е първата основна причина за използването му. Втората е геополитическа.

Проф. Бешков, който е бивш заместник-министър на околната среда, коментира дали е възможно сероводородът в Черно море да се превърне в енергия. Заедно с д-р Владислав Христов и доц. Красен Станчев е работил по проект за използване на сулфидите от дълбоките води на Черно море.

"Ако се появи един сериозен и чист източник на енергия, какъвто е сероводородът, то тогава това ще засегне интереса и на търговци, и на производители, и на доставчици, и на други страни, които са заинтересовани от търговията с нефт и газ и ги използват за свои политически цели", обясни събеседникът.

Идеята за този проект се заражда още през 2010 година, каза професорът, като в последствие получава финансиране по европейски проект в колектив от български, румънски и грузински учени. Основната концепция е, че сероводородът от Черно море може директно да се превърне в електроенергия с помощта на сулфидна горивна клетка, обясни професорът.

"Към момента никъде по света няма действащи сулфидни горивни клетки. Идеята е наша и до този момент има отделни опити за използване на сероводорода като газ за подобна цел, но във водна среда, както е сероводородът в черноморските води, не се използва никъде и е наша оригинална разработка", посочи гостът.

"Енергията за извличане на сероводорода и за работата на цялата инсталация за производство на електроенергия е по-малко от 10% от енергията, която се добива", допълни той.

Голямо предимство е, че при тази технология няма никакви въглеродни емисии във въздуха и изцяло решава проблема с парниковите газове, заменя всякакви петролни продукти и природен газ за целите на енергетиката и може би за това не получава това внимание, което заслужава, смята професорът. 

Нужната инвестиция се оценява на между 5 и 6 евро на ват произведена мощност или 5-6 хил. евро на киловат произведена мощност.

Кои са патентите, които към момента защитават технологията? Защо развитието на тази технологии не е намерила място в Плана за възстановяване и устойчивост на България?

Вижте целия коментар във видеото на Bloomberg TV Bulgaria.