Турският финансов министър защити необичайния икономически модел на страната

Финансовият министър на Турция Нуредин Небати защити неконвенционалните методи на президента на страната Реджеп Тайип Ердоган за стабилизиране на икономиката. Вместо да увеличи лихвите, за да се бори с инфлацията, Турската централна банка ги намалява - за да стимулира растеж. Но в момента страната се бори с много висока инфлация (83% през септември) и с валутни кризи. В интервю за Financial Times Небати заяви, че турската икономика просто минава през "трансформация".

Ердоган обяснява, че това е нов икономически модел, който ще се възползва от слабата лира, загубила над половината от стойността си спрямо щатския долар през последните 12 месеца, за да подсили вътрешното потребление, да създаде работни места и да подкрепи износа. Но тази трансформация води и до съществено ограничаване на просперитета на хората - брутният вътрешен продукт на човек от населението намаля до 9500 долара през 2021 година спрямо пика от 12 500 долара през 2013 година.

За сегашния министър на финансите обаче това е било "виртуално богатство", свързано с надценена лира, висок дълг и голям дял на вноса, както и ограничено местно производство. Той е категоричен, че турците просто минават през "болезнен период" и че самият той е принуден да ограничи покупките си, когато пътува в чужбина.

През тази година Турция опита да подкрепи уязвимите домакинства чрез социални мерки, включително и чрез две увеличания на минималната работна заплата в страната.

В едно от редките си интервюта Небати определи и икономическите връзки между Турция и Русия като "добросъседски" и в рамките на закона. Така той защити страната си от нападките на Запада, че Москва може да използва Турция, за да избегне санкциите, наложени ѝ заради войната в Украйна.

Причината за тези притеснения са големите потоци пари в брой, които влизат във финансовата система на Турция. Става дума за рекордните 28 млрд. долара за първите осем месеца на 2022 година. Част от тях Небати обяснява с приходите от руските туристи, които заради санкциите не могат използват редица финансови услуги. С тези средства Турция покрива 70% от дефицита по текущата си сметка, който в същия период надхвърля 40 млрд. долара.

"Всичко пристига при нас по законен път", категоричен е турският финансов министър. Той коментира още, че страната му няма практиката да нарушава устоите на международната финансова система. "Следим много внимателно за това", отбелязва Небати.

Като последица от войната в Украйна, Сирия и санкциите срещу Ирак много турски компании започнаха да прибират паричните си средства в родината. Това е феномен, който също е свръзан с увеличаването на средствата в брой във финансовата система, обяснява още Небати.

И въпреки че използването на средства в брой понякога прави трудно проследяването на източника им, Турция уверява западните столици, че тези парични потоци са законни. С тях Анкара се чувства комфортно и на фона на очакваните сметки за покупка на енергия, чиято стойност се очаква да достигне 100 млрд. долара през следващата година.

Финансовият министър не крие, че страната му има ползи от близките отношения с Москва. Турция е един от големите купувачи на руски природен газ в момента. Нуредин Небати потвърждава в своето интервю, че в момента страната му води преговори с "Газпром" за намаляване на цената на суровината, както и за отлагане на плащанията с две години.

Информация за подобни преговори се появи първоначално в Bloomberg. Сега финансовият министър потвърди за тези разговори и изрази увереност, че ще има "добри новини" от тях.

Небати потвърди и друга публикация, свързана с трансфер на средства от Русия за строежа на АЕЦ "Аккую", но без да дава подробности относно сумата. Според анализатори обаче преводът е увеличил резервите в чужда валута на Турската централна банка с между 5 млрд. и 10 млрд. долара.

Намаляването на разходите за енергия ще намали натиска върху турската икономика и турският президент Реджеп Тайип Ердоган ще бъде по-голям оптимист за ключовите избори, насрочени за следващото лято.

Турция се обяви срещу руската агресия в Украйна, отказа да допусне руски военни кораби в своето морско пространство, както и да преминават Босфора, но в същото време отказва да се присъедини към западните санкции. Анкара опитва да бъде посредник между Украйна и Русия, участвайки активно в преговорите за обмен на пленници или за отварянето на блокираните украински пристанища.