fallback

Големите градове са двигател на половината от световния икономически растеж

Около 2 млрд. души, или 27% от световното население през 2019 г., са живели в регионите, които са довели до половината от световния растеж, сочат данни на McKinsey

16:22 | 09.12.22 г. 2

Малък брой градове са движещата сила за повече от половината от глобалния икономически растеж през последните две десетилетия, сочат нови данни, цитирани от Financial Times.

Анализ на McKinsey Global Institute на повече от 178 страни показва, че половината от увеличението на глобалното производство през първите две десетилетия на хилядолетието е генерирано от региони, съставляващи по-малко от 1% от световната суша.

Въпреки че градовете винаги са играли огромна роля в стимулирането на икономическото развитие, данните подчертават степента, в която растежът се концентрира в места като Шънджън и Гуанджоу в Китай, Делхи и Бангалор в Индия и Лос Анджелис и Далас в САЩ.

Джон Блудърн, зам.-началник на отдел в Международния валутен фонд (МВФ), казва, че нарастващата доминация на градските райони в стимулирането на растежа отразява „икономическите ползи от повишената специализация и агломерация“. Клъстерната дейност на свой ред прави търговията и обмена „по-ефективни“, по негови думи.

Според проучването растежът е географски разпръснат и обхваща 130 страни, разположени на всеки континент. Най-проспериращите региони в по-бедните страни често имат повече общо с градовете в развитите икономики, отколкото с останалата част от съответните страни. Порто в Португалия и Мапуса в Индия например са със сходен БВП на глава от населението през 2019 г., въпреки че Португалия е повече от пет пъти по-богата от Индия.

Около 700 млн. души от по-бедните страни са живели в региони с висок растеж. Градовете, които движат глобалния растеж, са разнообразни и в тях влизат Сао Пауло в Бразилия, Лагос и Ибадан в Нигерия, Букурещ в Румъния и Богор в Индонезия.

Ламия Камал-Шауи, директор на Центъра за предприемачество, МСП, региони и градове на ОИСР, казва, че изследване на базираната в Париж организация установява, че най-продуктивните региони в дадена страна, обикновено големите градове, сега са средно два пъти по-продуктивни от най-малко продуктивните региони. „Неравенствата между местата се увеличиха през последните две десетилетия“, допълва тя.

Около 2 млрд. души, или 27% от световното население през 2019 г., са живели в регионите, които са довели до половината от световния растеж.

McKinsey установява, че от 2000 г. до 2019 г. около 1,1 млрд. души в Китай и близо 1 млрд. в 75 други страни, сред които са и Египет, Бразилия, Колумбия и Индия, са достигнали висок стандарт на живот, дефиниран като състояние, в което очакваната продължителност на живота надвишава 72,5 години и годишно реалният БВП на глава от населението е над 8300 долара.

Проучването разкрива и обратната страна на успешните истории на много градове: районите с падащ жизнен стандарт. Около 600 млн. души са живели в региони, където БВП на глава от населението е намалял през последните две десетилетия. Спадът на БВП на глава от населението е рядко събитие на национално ниво и е концентриран най-вече в части от Африка, където населението се е увеличило. Тези райони са разпръснати в 100 държави и има такива и в икономики от Г-7 като САЩ, Франция, Канада, Италия и Япония.

McKinsey комбинира официални данни с нови изследователски техники, като например сателитни изследвания на осветеността, които измерват активността въз основа на количеството излъчена изкуствена светлина, за да направят изводи.

Икономистите все повече се обръщат към „големите данни“, за да разберат по-добре какво движи растежа. Камал-Чауи казва, че капацитетът за анализ на местните тенденции е „изключително важен“ и че ОИСР работи върху нови показатели, които ще използват сателитни наблюдения и други иновативни източници.

Икономистите имат смесени мнения относно това дали пандемията от коронавирус ще обърне тенденцията, подчертана от анализа на McKinsey.

„Отворен въпрос днес е дали преминаването към дистанционна и хибридна работа в някои сектори е намалило ползите от пространствената агломерация, потенциално намалявайки разделението между основните и периферните региони“, посочва Блудърн.

А Марио Полес, професор в Центъра за култура на урбанизацията на Канада Societé, смята, че Covid-19 не е променил връзката между градските райони и икономическата динамика, а вместо това е ускорил „разширяването на външните граници на града“.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 16:25 | 09.12.22 г.
fallback
Още от Икономика и макроданни виж още