Колко важно е да разбираш какво значи растежът на БВП

Разбрахме посланието. Лиз Тръс, новият министър-председател на Великобритания, е изцяло отдадена на растежа на брутния вътрешен продукт. „Имам три приоритета за нашата икономика: растеж, растеж и растеж“, каза тя в реч наскоро. Тя намекна, че негативната реакция на пазара към „мини“ бюджета на нейния вече бивш финансов министър - която доведе до спад в цената на паунда и ръст на лихвите по ипотечните кредити - ще си струва. „Както показаха последните няколко седмици, ще бъде трудно“, каза тя. „Винаги, когато има промяна, има сътресения. И не всеки ще е за промяната. Но всеки ще спечели от резултата.”

Има обаче два проблема с тази стратегия, пише колумнистката и асоциирана редакторка на Financial Times Сара О‘Конър. Първият е, че повечето хора не знаят какво представлява растежът на БВП, камо ли да ги е грижа за него. Никой не стои пред Даунинг стрийт с мегафон, скандирайки „Какво искаме? 2,5% годишен ръст на БВП. Кога го искаме? В средносрочен план”.

Според изследване за разбирането на обществото за икономиката, финансирано от Националната статистическа служба през 2020 г., БВП е една от икономическите концепции, които хората разбират най-малко. По-малко от половината британска общественост успя да идентифицира правилно определението за БВП от списък с опции. Беше обичайно хората да го бъркат със стойността на износа или лирата.

Във фокус групите хората не знаеха какъв темп на икономически растеж би се считал за нормален, добър или лош. Когато им се каза, че растежът е бил 1,3 процента, най-честата реакция е била мълчание или безразличие. „Това не означава абсолютно нищо за мен“, казва един участник. „Не е осезаемо за нас, не можем да го докоснем или почувстваме“, казва друг.

Тръс не е първият самопровъзгласил се икономически „експерт“ в политиката. Гордън Браун (бивш британски министър-председател – бел. прев.) някога беше осмиван като премиер в сянка заради споменаването на „постнеокласическата теория за ендогенния растеж“ в реч. И за да бъдем честни към Тръс, тя поне осъзнава, че хората се нуждаят от помощ, за да разберат защо растежът е важен. В речта си тя обясни, че растежът ще означава по-високи заплати, повече работни места, повече пари за финансиране на обществените услуги и т.н. Но ако трябва да използвате седем изречения, обяснявайки какво означава вашият лозунг, той може да не е най-добрият избор.

Това не означава, че обществото е невежо относно икономиката или е безразлично към нея. Проучването открива „джобове на обществена икономическа експертиза“, в които хората са много добре информирани, често в области, които смятат, че са най-релевантни за ежедневието им. Лихвените проценти са една величина, която хората разбират и следят отблизо, което не е изненадващо, като се има предвид въздействието им върху ипотечните и потребителските кредити. „Ние живеем с лихвения процент. Ако той се повиши, тогава качеството на живота ни се понижава“, казва един участник във фокус група. Хората също така разбират инфлацията доста добре и често без подкана правят връзката с това дали тя е изпреварила растежа на заплатите, или не. На въпроса как преценяват дали икономиката се представя добре, хората са склонни да споменават лихвените проценти, наличието на добри работни места, разходите за живот и качеството на обществените услуги.

Това ни води до втория проблем за Тръс. Въпреки че тя и тогавашният финансов министър Куаси Куартенг действаха, за да защитят домакинствата от нарастващите сметки за енергия, реакцията на пазара на техните нефинансирани намаления на данъците засегнаха неща като ипотечните лихви, които наистина са важни за хората. „Мини“ бюджетът влоши частите от икономиката, които хората разбират и за които ги е грижа, в преследване на цел, която хората не разбират и не ги е грижа.

Това не е просто лоша политика. Това е и лоша икономика. Не съм в „коалицията против растежа“ - разбира се, по-бързият икономически растеж би бил нещо добро. Но не помага да се опита стимулиране на икономиката чрез шок, който кара хората да се чувстват по-бедни и по-разтревожени. Мнозина вече гледат на икономиката като на нещо външно, непредвидимо и опасно. В проучването членове на британското общество говорят за нея като за заплаха, „постоянно надвиснала над нас“; други казаха, че са били „ударени“ или „зашлевени“ от нея.

Езикът на „революцията“ работи добре в света на стартиращите фирми, но не и в света на икономиката, който всъщност е просто светът на реалния живот на хората. Нямаше лесни опции пред Тръс и Куартенг, но последиците от техния „мини“ бюджет само направиха задачата за тях и новия финансов министър по-трудна.

За да расте по-бързо икономиката на Обединеното кралство, хората ще трябва да са по-склонни да инвестират, да стартират бизнес, да се обучават в нещо ново, да предприемат ход в преследване на възможност. Хората не искат да бъдат „разтърсвани“. Те поемат рискове, когато не се страхуват.