Великобритания показа, че пазарът на ДЦК може да каже „стига“

В разговори с инвеститори относно зашеметяващите епизоди на пазарите на британски ДЦК и валута, след „минибюджета" на правителството, две имена продължават да изникват, пише редакторът на Financial Times Кейти Мартин.

Едното е на Уорън Бъфет. Доколкото ни е известно, 92-годишният „оракул от Омаха“, главен изпълнителен директор на Berkshire Hathaway, не се е възползвал от обявените от финансовия министър Куаси Куартенг нефинансирани данъчни облекчения и мащабно заемане от пазарите на облигации.

Но наблюдението на Бъфет – едно от най-известните във финансите – че „само когато приливът се отдръпне, откривате кой е плувал гол“ е много подходящо. В този случай „голите“ включват операторите на като цяло съвършено разумните стратегии за хеджиране на пенсионните фондове, които за кратко се превърнаха в токсични, когато цените на държавните облигации на Обединеното кралство се понижиха много по-бързо, отколкото провелите стрес тестовете си представяха за възможно.

Другото име, което продължава да изскача, е Джеймс Карвил, някогашен съветник на президента на САЩ Бил Клинтън, който каза през 1994 г., че би искал да се прероди в нещо подобно на облигационен пазар, тъй като той „може да сплаши всеки“. Подобно на сентенцията на Бъфет, тази шега също е прочута на пазарите. И двете са толкова широко използвани поради истините, които разкриват.

В драмата с „минибюджета" държавните облигации на Обединеното кралство бяха тези, които разтърсиха системата. Стремителното потъване на паунда до рекордно ниски нива преди около седмица след речта на Куартенг беше знак за една страна, която бързо изпада в немилост пред международните инвеститори. Не е съвпадение, че в момента Sky News поставя обменния курс на лирата спрямо долара в ъгъла на телевизионния екран по време на британските политически новинарски бюлетини.

Но, както би признал Карвил, пазарът на британски ДЦК беше много по-плашещ. Инвеститорите в облигации се уплашиха, цените паднаха бързо и техническите фактори, свързани с хеджирането на пенсионните схеми, бързо влошиха нещата. Това, а не паундът, принуди Английската централна банка (АЦБ) да се намеси с таргетирана спасителна програма.

Доходността на облигациите рядко притеснява населението като цяло, но собствениците на жилища бързо разбраха какво означава това за вноските им по ипотечните кредити, превръщайки я в горещ политически въпрос. Освен всичко друго това вдига цената на правителствените планове, което в крайна сметка принуди финансовия министър да отстъпи по някои елементи. Изведнъж хората разбират защо облигациите и инвеститорите в тях имат значение.

„Бдителните облигационери (по отношение на политиките на емитентите – бел. прев.) се завръщат“, казва Гордън Шанън, фонд мениджър в TwentyFour Asset Management. „Ако правителствата имат план, те трябва да помислят за реакциите на пазара.“

Правителствата до голяма степен успяваха да игнорират пазарите в периода след финансовата криза, тъй като централните банки тласкаха разходите по заемите все по-надолу. Дългата борба на монетарните власти с ниската инфлация (спомняте ли си?) означаваше, че правителствата винаги могат да вземат евтини заеми. Настъпи успокоение.

Високата инфлация промени всичко това. Сега инвеститорите са много по-нервни. „Компаниите, които могат да продадат историята си, могат да се финансират на по-добра цена“, посочва Шанън. „15 години това не влизаше в работата на един политик. Просто не бе част от играта.”

Но сега, когато отново е част от играта, си струва да разгледаме какво не харесват инвеститорите. Правителствата трябва да забележат, че става въпрос за смесица от стил и съдържание. „Според мен това е въпрос на доверие и увереност“, коментира Сондре Солвол Бакетун, мениджър на облигационен фонд в норвежката инвестиционна къща Skagen Tellus. „Да имаме целия този инфлационен натиск плюс увеличени бюджетни разходи като цяло не е добра идея.“

Инвеститорите обаче са съгласни, че истинският проблем е липсата на надзор от Службата за бюджетна отговорност (OBR), независимият британски орган, създаден да контролира публичните финанси. „Мисля, че това беше начинът, по който бяха представени нещата“, изтъква Сезар Перес Руис, главен инвестиционен директор в Pictet Wealth Management. „Имате нужда от някой с доверие, който да потвърди вашия план.“

Влошавайки нещата, многократните твърдения на Куартенг, че „пазарите ще реагират както си искат“, създадоха у инвеститорите впечатлението, че властите са щастливи да видят спад при държавните облигации и паунда. „Тази позиция реално каза на пазарите да се оправят както сметнат за добре, ако не им хареса“, казва Перес Руис. Отне няколко дни на Куартенг да признае публично, че пазарните колебания са „съсипали съня му“.

Сега, както посочва BlackRock Investment Institute, доверието е накърнено с последици в реалния свят. „Рязкото покачване на доходността на британските ДЦК показа как по-високите ставки могат да причинят финансови сътресения и изкривявания“, пишат ръководителят на института Жан Бойвен и заместникът му Алекс Брейзиър. „Обединеното кралство ни предлага поглед към бъдещето за другите.“

Европейските функционери реагираха с доста злорадство на пазарните неволи на Обединеното кралство, но някои държави може скоро да се окажат в подобни затруднения, на свой ред принуждавайки централните банки да обмислят дали да продължат да повишават лихвите, за да потушат високата инфлация, или да възобновят монетарната си подкрепа поради страх от неприятни финансови инциденти. По-добрата комуникация би помогнала на правителствата да държат пазарите на своя страна, но те трябва да помнят, че играят пред трудна тълпа. „Всичко си има граници“, отбелязва Перес Руис. „Обединеното кралство беше сигнал за събуждане за останалия свят, че пазарът може да каже „стига“.