Световната банка отново понижи прогнозите си за българската икономика

Световната банка отново понижи прогнозите си за ръста на брутния вътрешен продукт на България през 2023 г. и 2024 г., сочи доклад на институцията, разпространен днес (6 април).

Българската икономика вече се очаква да нарасне с 1,5% тази година, което е понижение с 0,2 процентни пункта спрямо оценката на банката от януари. Прогнозата за следващата година е ръстът да се ускори до 2,8%, като низходящата корекция е по-значителна - с 0,5 пр. пункта. В началото на тази година банката вече понижи прогнозите си за българската икономика.

По-стабилен ръст от 3,0% се очаква през 2025 г.

Ако се направи сравнение с Румъния, анализаторите на Световната банка имат по-положителни прогнози за северната ни съседка, като оценката им за ръста на БВП за тази година остава непроменена - ръст от 2,6%, който ще се ускори до 3,9% и 4,1% през следващите две години.

В доклада се отбелязва, че в отговор на нахлуването на Русия в Украйна правителствата в Европа и Централна Азия предприеха мерки за подпомагане на бизнеса и домакинствата на фона на две последователни кризи. В резултат на това много правителства забавиха капиталовите разходи. Като пример за такъв случай се посочва България, където държавните инвестиции са се свили рязко до по-малко от 4% от БВП през 2022 г. под отрицателното влияние и на продължаващата политическа криза и липсата на редовно правителство в страната.

Забавянето на разширяването на българската икономика през 2023 г. е в унисон с низходящата тенденция в еврозоната, се отбелязва в доклада. Според анализаторите растежът може да бъде допълнително потиснат, ако България не успее да осъществи реформите, залегнали в Националния план за възстановяване и устойчивост, което ще доведе до замразяване или намаляване на предстоящите траншове европейски средства, което би лишило страната от значителни ресурси.

Инфлацията в България се очаква да продължи да се забавя, но ще остане висока през 2023 г. Предвижда се фискалният дефицит да нарасне до 3,6% от БВП поради икономическото забавяне и прехвърляне на фискални дискреционни мерки към 2023 г. Текущата сметка се очаква да премине към лек излишък през 2024-2025 г. поради очакваната низходяща корекция на вносните цени на ключови суровини.

Перспективите пред България остават помрачени от продължителната политическа нестабилност, пише още в доклада. В допълнение към създаването на непредсказуема бизнес среда, политическата безизходица вече възпрепятства прилагането на реформите, плана за възстановяване и плановете за присъединяване към еврозоната.

Липсата на работещ парламент попречи на приемането на ключови законодателни актове, определени като крайъгълен камък в плана за възстановяване и като ангажименти в пътната карта на страната за приемане на еврото. Ако тази ситуация се задържи, от Световната банка предупреждават, че България може да загуби средства от ЕС и да забави влизането си в еврозоната след 2025 г. (считана за вероятна към момента), което ще окаже влияние върху перспективите ѝ за растеж и ще попречи на сближаването на средните нива на доходите с тези в ЕС.

Икономическото забавяне и продължителният инфлационен натиск се очаква да забавят намаляването на бедността в страната, като бедността (паритет на покупателната способност под 6,85 долара на ден) намалява бавно от 4,5% през 2020 г. до 3,6% и 3,5% съответно през 2022 и 2023 г., изчисляват от банката.

Европа и Централна Азия

Нахлуването на Русия в Украйна има опустошителни икономически и социални последици за Украйна и дълбоко въздействие върху развитието и намаляването на бедността в нововъзникващите пазари и развиващите се икономики в Европа и Централна Азия, пише в доклада.

Ръстът на икономическата активност в региона се забави значително през 2022 г. до 1,2% под натиска на високата инфлация, смущенията в енергетиката и значителното затягане на паричната политика.

От Световната банка прогнозират икономическият растеж в региона да остане посредствен през 2023 г. Реалният БВП се очаква да нарасне с 1,4%, тъй като свиването в Русия отслабва, а спадът на производството в Украйна отшумява. Икономическата експанзия в Турция ще се забави под въздействието на двете опустошителни земетресения, които страната претърпя през февруари, както и заради отслабването на външното търсене и частното потребление.

Ако се изключат Русия и Украйна, растежът в региона се очаква да се забави до 2,4% през 2023 г. от 4,7% през 2022 г., отразявайки въздействието на по-строгите финансови условия, високата инфлация и слабото външно търсене. Растежът през 2023 г. може да бъде още по-слаб, ако има ескалация на войната в Украйна, по-нататъшно увеличение на цените на храните и енергията, ускорено затягане на паричната политика в световен мащаб или в региона или внезапно обръщане на капиталовите потоци в региона, предупреждават анализаторите.

Очаква се базисната инфлация в региона, с изключение на цените на храните и горивата, да остане висока и усилията за нейното намаляване ще отнемат повече време, отколкото повечето пазарни участници и политици очакват.

Световната икономика се очаква да се разшири с 2% през 2023 г. (при предишна прогноза за ръст от 1,5%). Ръстът на брутния вътрешен продукт на САЩ за тази година се прогнозира да е 1,1% (спрямо 0,2%), а на еврозоната - 0,6% при предишна прогноза за свиване с 0,1%. За Китай изчисленията на анализаторите сочат нарастване на БВП тази година с 5,4% при предишна оценка за 4,5%.