Министерство на финансите прогнозира забавяне на растежа до 1,8% през 2023 г.

Българската икономика ще забави растежа си до 1,8% тази година, според пролетната макроикономическа прогноза на Министерството на финансите за периода 2023-2026 г., публикувана на сайта на ведомството.

Икономическата активност в ЕС и световен план се забави съществено в края на миналата година, затова очакванията на експертите на Министерството на финансите са за все още висока инфлация през тази година, както и покачване на лихвените проценти. Според тях това значително ще ограничи потреблението и инвестиционната дейност в ЕС и други развити икономики, като годишните темпове на растеж на брутния вътрешен продукт (БВП) ще се забавят. Това ще се отрази на икономическите показатели у нас, като постепенно подобрение на външната среда се очаква през 2024–2026 г. Прогнозата е растежът на българската икономика да достигне 3-3,3% в края на средносрочния период.

Макроикономически показатели

През миналата година реалният растеж на брутния вътрешен продукт на България беше 3,4%. Забавянето на растежа през тази година ще е под влияние на влошеното външно търсене на български стоки и условия на финансиране в среда на нарастващи лихвени проценти, аргументират се в МФ. В останалите години от тригодишния прогнозен период повишаването на доверието сред икономическите агенти ще подкрепи нарастването на потреблението на домакинствата и частните и инвестиции, очакват експертите.

Данни за икономическия растеж

През 2022 г. темпът на растеж на заетите лица се ускори до 1,3% след отпадането на всички ограничителни мерки срещу COVID-19. Оценката е, че този темп ще се забави до 0,4% през 2023 г. в съответствие с очакванията за цялостно ограничаване на икономическата активност в страната, породено от предизвикателствата във външната среда. Коефициентът на безработица за тази година е оценен на 4,1%, като до края на прогнозния период се очаква да се понижи до 3,8%.

Данни за безработица

След същественото повишение на компенсацията на един нает от 18,4% през 2022 г., номиналният растеж на показателя ще падне до 11,5% през 2023 г. в съответствие с очакваното забавяне на инфлационните процеси в страната, ограничаването на икономическата активност, както и планираното по-слабо увеличение на разходите за труд в публичния сектор. Нарастването на доходите ще остане относително високо и през 2024 г., след което ще се забави с по-голяма стъпка.

От последното тримесечие на 2022 г. се наблюдава забавяне на инфлационните процеси в страната, свързано най-вече с тенденцията на намаление на международните цени на енергийните стоки и другите суровини, която се очаква да продължи до края на прогнозния хоризонт. Средногодишната инфлация, според ХИПЦ, ще се понижи от 13% през 2022 г. до 8,7% през тази година.

През следващите години прогнозата е инфлацията да продължи да се забавя в съответствие с намалението при цените на енергийните стоки. Компонентите на базисната инфлация ще имат водещ принос за повишението на общия ХИПЦ.

Данни за инфлацията

През прогнозния период се очаква запазване на устойчивата външна позиция на страната. Дефицитът по текущата сметка ще се запази без съществени изменения през настоящата година, след което ще се увеличи догодина, движен основно от изпреварващото нарастване на вноса спрямо износа на стоки. Към края на периода се очаква балансът да е отрицателен в размер на около 2% от БВП.

Данни за компоненти за реалния икономически растеж

Кредитът за частния сектор нарасна с 12,7% през 2022 г. в резултат на силно търсене на заемни ресурси от страна на предприятията и домакинствата. Темпът на кредитиране остана сравнително висок и в началото на тази година, но до края ѝ очакванията са да се забави успоредно с по-ниския икономически растеж. Ръстът общо на вземанията от неправителствения сектор вероятно ще достигне 9%, посочват от финансовото ведомство.

До края на прогнозния период вземанията от предприятия ще останат относително стабилни, повлияни както от изпълнението на дейностите от Националния план за възстановяване и устойчивост, така и от ускоряващо се нарастване на частните инвестиции. Прогнозата е вземанията от домакинства да се забавят през целия тригодишен период, като вземанията от неправителствения сектор в края на 2026 г. ще нараснат с 8,2%.