Министерство на финансите прогнозира забавяне на растежа до 1,8% през 2023 г.

Алтернативен макроикономически сценарий

Заради руската война срещу Украйна във финансовото министерство са разработили и алтернативен макроикономически сценарий, който отчита потенциалните рискове пред прогнозата. В него се разглежда вариант на по-слабо външно търсене и по-голямо понижение на международните цени на суровините. В резултат от направената симулация и използваните допускания, растежът на БВП би бил по-нисък спрямо основния сценарий през 2023 и 2024 г., след което леко ще се повиши.

В МФ изчисляват, че нивото на БВП по постоянни цени в алтернативния сценарий ще остане по-ниско спрямо базовия до края на прогнозния период. Инфлацията леко ще се повиши през годината в резултат на обезценяването на еврото спрямо долара, но ще остане по-ниска спрямо базовия сценарий в периода 2024–2026 г.

Рискове пред реализиране на прогнозата

Геополитическата ситуация в световен план продължава да се характеризира с висока степен на несигурност, което създава съществени рискове пред реализирането на макроикономическата прогноза, предупреждават от Министерството на финансите.

Българската икономика е отворена и това я прави зависима от икономическата динамика в основните ни търговски партньори, най-вече тези от ЕС. Реализиране на по-високи от очакваните темпове на инфлация, ускорено повишение на лихвените проценти и, респективно, понижение на разполагаемия доход на домакинствата и ограничаване на производствената и инвестиционната активност в търговските ни партньори са фактори, които биха ограничили външното търсене. Това ще има отрицателен ефект върху износа и производството в страната, отбелязват от финансовото ведомство.

Влязлата в сила забрана за внос на суров петрол от Русия в ЕС може да се отрази отрицателно върху износа на нефтопродукти от България за трети страни, макар страната ни към момента да се ползва с дерогация.

Рисковете по отношение на прогнозата за инфлацията се свързват главно с очакваната динамика на цените на международно търгуваните суровини и най-вече на енергийните стоки, както и повишението на разходите за труд в икономиката. Това би било предпоставка за по-висока инфлация от прогнозираната в средносрочен план.

По-слабото световно търсене ще доведе и до относително по-ниски международни цени на суровините до края на 2026 г. В резултат на по-ниската икономическа активност в ЕС и по-големия спад на международните цени се предполага, че Европейската централна банка ще започне политика на постепенно понижение на основния лихвен процент още през втората половина на 2024 г., посочват от министерството.

Вероятността от осъществяването на подобен негативен сценарий е диктувана от силното повишение на лихвените проценти през 2022 г. Високата задлъжнялост и покачващата се цена на обслужване на дълга увеличават риска от просрочване на текущите плащания към кредиторите и влошаване на финансовата стабилност. Това би се отразило негативно върху пазара на недвижими имоти, строителството и потреблението на домакинствата, е мнението на експертите в Министерство на финансите.

Данни за световната икономика

По-слабото търсене от страна на основните ни търговски партньори ще понижи реалния растеж на БВП на България през 2023 г. и 2024 г. През следващите две години от прогнозния период, икономическият растеж ще е малко по-висок спрямо базовия сценарий. През 2025 г. причина за това развитие ще бъде по-силното външно търсене, което ще се отрази положително на растежа на износа на стоки и услуги, а в края на периода – от по-високите инвестиции в основен капитал.

От МФ уточняват, че влошаването на условията на финансиране може да окаже по-силен негативен ефект върху инвестициите от очаквания. Прогнозата е изготвена с допускане за нулев принос на изменението на запасите през 2023 г., но е възможно да се наблюдава значително отрицателно изменение, което, ако не бъде компенсирано от друг компонент, би свило допълнително растежа на БВП.

Позитивни очаквания

В същото време има и редица фактори в положителна посока, смятат във финансовото ведомство. От там напомнят, че през първото тримесечие на тази година показателите за нагласите на икономическите агенти отчитат съществено подобрение на оценките и очакванията за развитието в еврозоната и в други големи икономики. В тази връзка е възможно през текущата годината при търговските ни партньори да се реализира по-висок растеж от очаквания, което би се отразило положително на износа и икономическата динамика в страната.

Очаква се до края на април Министерството на финансите да представи проектобюджет за настоящата година, тъй като в момента страната работи в условия на т.нар. "удължителен закон". Пролетната макроикономическа прогноза може да се смята за основата, върху която експертите разработват най-важния финансов закон на България.