Започна ли вече глобалната рецесия в търговията?

Докато икономистите се тормозят дали сме изправени пред голяма или малка глобална рецесия, и дали ще се сблъскаме с нея по-рано или по-късно, струва си да се има предвид, че търговията вече показва признаци на дълбок стрес. Апетитът за риск към развиващите се икономики може да бъде разклатен в резултат на това, пише за Financial Times Дейвид Лубин, ръководител за развиващите се пазари в Citigroup.

Годишният темп на растеж на глобалните обеми на внос стана отрицателен в края на миналата година, остана такъв в началото на 2023 г., според данни на Citi, и има малко причини да смятаме, че нещата ще се подобрят. Докато това е вярно, най-силно ще бъдат засегнати отворените, зависими от търговията икономики – особено в развиващия се свят.

Има три основни причини, поради които растежът на търговията изглежда толкова потиснат в наши дни. Първата е, че просто страдаме от търговски махмурлук след подема от ерата на Covid. Този подем може до голяма степен да се отдаде на различните реакции на икономическата политика, възприети през пандемията.

Докато САЩ и други либерални правителства бяха склонни да използват фискални трансфери, за да подкрепят покупателната способност на гражданите, подходът на Китай се характеризираше по-скоро с връщането на работниците обратно във фабриките. С други думи Китай имаше за цел да увеличи предлагането, докато търговските му партньори насърчаваха търсенето. Резултатът беше ускоряване на ръста на търговията, което не бяхме виждали от икономическото възстановяване, последвало финансовата криза от 2008 г.

Втора причина за търговския спад е очевидното пренасочване на потреблението, особено в развитите икономики, от стоки към услуги. Има ограничен брой нови телевизори и компютри, които може да се закупят за кратко време, а услугите се търгуват по-малко.

Трето, растежът на търговията се подкопава от естеството на икономическото възстановяване на Китай. Тъй като досега това е по същество възстановяване „без стимули“, голяма част от официално финансираното увеличение на разходите в страната днес е за услуги, а не за инвестиционни разходи, които генерират много по-голям внос.

И тъй като доверието е толкова слабо в Китай, това, което се нарича „деградиране на потреблението“ - или по-прозаично, търсене на изгодни сделки - е широко разпространено явление сред китайските домакинства. Без стимули в стил „голяма базука“ от Пекин това едва ли ще се промени.

Защо нещата няма да се подобрят? Струва си да се споменат няколко фактора. Първият е влошаващата се перспектива за глобалното търсене. Глобалният икономически растеж тази година изглежда, че ще достигне около 2,3 процента, а следващата почти сигурно ще бъде по-слаба от тази, не на последно място защото големите централни банки всъщност се стремят да предизвикат икономическо забавяне, за да си възвърнат контрола върху инфлацията.

Забавянето на растежа със сигурност ще създаде по-враждебна среда за търговията и си струва да се посочи колко лоша е глобалната среда за търсенето, в която навлизаме. Последният път, когато светът видя две последователни години на растеж под 2,5 процента, беше след финансовата криза.

Друга причина, поради която не е лесно да бъдем оптимисти по отношение на търговията, е просто, че сме в свят, който очевидно е отвъд „пика на глобализацията“, факт, който оказва натиск върху растежа на световната търговия вече повече от десетилетие. В началото на 80-те години световният износ бе еквивалентен на 15 процента от световния брутен вътрешен продукт, според данни на МВФ. Глобализацията доведе това съотношение до 25 процента точно преди кризата от 2008 г., след което започна плавен спад, свеждайки го до 20 процента през 2020 г.

Друг начин да се илюстрира това спадане на световната търговия е да се разгледа връзката между нейния растеж и този на световния БВП. През 10-те години до 2020 г. средният темп на растеж на световната търговия падна под растежа на световния БВП: това беше първото десетилетие след Втората световна война, през което това се случва. Когато скоростта, с която се интегрира светът, изостава от растежа на доходите, страните, които разчитат най-много на тази интеграция – развиващите се икономики – ще пострадат непропорционално.

Световната търговска организация (СТО) смята, че растежът на световната търговия отново ще падне под растежа на БВП през 2023 г., а нарастващият протекционизъм, геополитическото напрежение и локализирането на веригите за доставки може да подпомогнат този процес в обозримо бъдеще. Това означава, че ако една развиваща се страна няма късмета да е разположена до голям пазар - като Мексико, да речем - шансовете ѝ да привлече експортни индустрии сега може да са ограничени.

Каквото и да си мислим за глобализацията, тя даваше надежда, че развиваща се икономика навсякъде по света може да привлече дългосрочен капитал, който да повиши нивата на доходите чрез увеличаване на износа. Тези перспективи сега изглеждат мрачни, и то не само за следващата година и нещо.