fallback

Китай се възползва от санкциите на САЩ в борбата за детрониране на долара

Международната финансова система става все по-фрагментирана и юанът играе по-голяма роля, но зелените пари няма да бъдат заменени скоро

16:41 | 30.08.23 г. 1

Аржентина се сблъска с познат проблем в края на миналия месец. Южноамериканската страна се затрудни да изплати на Международния валутен фонд (МВФ) 2,7 млрд. долара от последната си спасителна програма за 44 млрд. долара.

Буенос Айрес обаче намери нетрадиционно решение, като уреди плащането частично в юани, тъй като нетните доларови резерви са на червено, пише FT. „Аржентина няма да използва нито един долар от своите резерви, за да извърши плащането“, съобщи тогава министърът на икономиката Серхио Маса.

Трансферът в китайска валута е едва вторият за Аржентина към МВФ. „Това са индикации за по-мащабни промени в международната финансова система, които ще станат постоянни“, коментира високопоставен служител в аржентинското министерство на икономиката. „Това ще отнеме време, но е необратимо“, допълва източникът на медията.

От другата страна на земното кълбо Бангладеш също реши с юани проблем, който възникна през април – осъществи забавени плащания към Русия за ядрена електроцентрала. Доларите не са опция заради санкциите на САЩ срещу Москва, а плащане в рубли не е осъществимо за Дака, така че юаните се оказаха подходящ вариант.

Развиващите се икономики отдавна се притесняват от господството на щатския долар в международната търговия и финанси, особено след като делът на американската икономика в глобалната намаля сериозно след Втората световна война и на хоризонта се появиха нови сили като Китай, Индия и Бразилия.

„Дедоларизацията“ е на радара на антиимпериалистите от десетилетия, но огромната сила на американската валута означаваше, че доскоро този процес беше по-скоро нещо като лозунг, казват икономисти.

С разширяването на икономическите санкции на САЩ и експлозията на новите технологии за международни плащания започват да се появяват пукнатини в някога непревземаемата позиция на долара. Китай, с прегръдката на дигиталния юан и стремежа си да разработи алтернативна глобална платежна система, се надява да се възползва от това.

Целта не е доларът да бъде унищожен, а да се премахне господството му - и, най-важното, да се създаде достатъчно пространство за икономическото оцеляване на Китай, ако един ден САЩ приложат същите санкции, които наложиха и на Русия.

„САЩ използват финансовата си мощ като геополитическо оръжие и хегемонията на щатския долар е голяма част от това“, коментира пред FT китайски служител, пожелал анонимност. „Ако САЩ се насочат към някоя развиваща се страна със санкции чрез платежната система, ние ще пострадаме“, допълва източникът на медията.

Списъкът на лицата и организациите, санкционирани от Службата за контрол на чуждестранните активи на Министерството на финансите на САЩ, вече е с обем 2206 страници и съдържа 12 хил. имена. Използването на санкции се ускори рязко през последното десетилетие, тъй като президентите на САЩ решиха да изберат евтино и безкръвно решение на проблемите във външната политика.

„Подразбиращата се екстериториалност плаши правителствата. Когато една четвърт от световната икономика се намира под някаква форма на санкции, заплахата, че те могат да бъдат използвани срещу всяка страна по всяко време променя играта“, коментира Кристофър Сабатини, сътрудник за Латинска Америка в Chatham House.

Агате Демараиш, автор на „Backfire: Как санкциите прекрояват света срещу интересите на САЩ“, проследява три ключови развития: Иран е изключен от глобалната мрежа за финансови трансакции Swift през 2012 г. През 2014 г. са въведени икономически санкции срещу Русия заради анексирането на Крим, с което тя става най-голямата страна, санкционирана някога. През 2018 г. Вашингтон започна търговска война с Пекин.

„Тези три събития наистина ускориха промяната в мисленето на санкционираните страни и те искат да отвърнат и да се отдалечат от западните финансови механизми“, посочва Демараиш.

Значително разширените западни санкции не само разстроиха авторитарните държави, те разгневиха и нововъзникващи сили като Бразилия, които смятат, че международната финансова система не трябва да се използва като оръжие.

„Има твърде много неудобства с международната финансова система, базирана на долара“, казва главният помощник по въпросите на външната политика на бразилския президент Луис Инасио Лула да Силва - Селсо Аморим, пред FT. По думите му основният фактор за това са санкциите.

Есвар Прасад, професор в университета Корнел, е съгласен, че „практически всяка страна по света, включително съперници и традиционни съюзници на САЩ, много биха се радвали да се откажат от деноминираната в долари финансова система“, макар и да подчертава, че това няма да е лесно.

Трудността за нововъзникващите сили, които търсят алтернатива, е, че доларът е дълбоко вкоренен в международната финансова система. Икономистите отдавна смятат, че „мрежовият ефект“ на такова широко разпространено господство ще обрече на провал усилията за замяна на зелените пари.

В цялата финансова система Китай се разделя с американската валута, като предлага свои собствени алтернативи. Фокусът на Пекин е постепенно да намали силата на белгийската Swift, глобалната платформа, чрез която се уреждат около 90% от паричните трансакции.

Стратегията на Китай за постигане на това е многопосочна, упорита и започва да показва важни резултати, казват анализатори. От една страна, тя предвижда създаването на по-голяма ликвидност в юани на международните капиталови пазари, така че да се увеличи предлагането на китайска валута за търговци и инвеститори.

Друго е създаването на трансграничната междубанкова платежна система, която да е съперник на най-голямата в света система за клиринг и сетълмент на частния сектор в долари и на Swift. Такава система е Cips, като общите плащания чрез нея скочиха с повече от една пета до 97 трлн. юана (над 13,3 трлн. долара) през 2022 г.

Други направления са пускането на дигиталния юан, който ще позволява трансакции без преминаване през Swift или други системи.

Желанието на Китай да популяризира собствената си валута е възпрепятствано от факта, че тя не е напълно конвертируема. Въпреки това през март юанът задмина долара и стана най-използваната валута в собствените трансгранични плащания на Китай, според Китайската държавна администрация за чуждестранна валута (Safe).

Стивън Джен, бивш валутен експерт на Morgan Stanley, казва в бележка през април, че доларът губи статута си на международна резервна валута много по-бързо от общоприетото. Когато се коригира спрямо движенията на обменния курс, делът му в световните резерви е спаднал до 58% през 2023 г. от 73% през 2001 г., посочва Джен.

Въпреки че има признаци на реален напредък, други анализатори предупреждават, че Пекин все още е далеч дори от мечтата за прекъсване на „хегемонията“ на щатския долар. Един успех все пак се реализира на международните капиталови пазари. Трансграничният дълг, деноминиран в юани, процъфтява тази година с продажби на „панда облигации“ от чуждестранни емитенти. Обемите са рекордни. Издаването на деноминирани в юани облигации в Хонконг е на нов връх.

На енергийните пазари, където ценообразуването в долари е глобалната норма, президентът Си Дзинпин каза на лидерите на арабските страни от Персийския залив на среща на върха в Саудитска Арабия през декември миналата година, че иска китайската валута да се използва за търговия с петрол и газ. Първата сделка за втечнен природен газ, уредена в юани, на Шанхайската борса беше реализирана през март между националната петролна компания на Китай и френската Total.

Западът изостава, като САЩ и Европа все още проучват възможността за цифрови валути и нови платежни системи.

Малцина вярват, че доларът скоро ще бъде детрониран. Те обаче смятат, че международната финансова система става все по-фрагментирана и юанът играе по-голяма роля. Всичко това ще удовлетвори желанието на нововъзникващите сили за диверсификация.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 11:41 | 21.09.23 г.
fallback
Още от Икономика и макроданни виж още