fallback

Липсата на работна ръка е проблем за три четвърти от фирмите у нас

България е член на ЕС вече 15 години, но не успява да достигне средното европейско икономическо ниво, сочат данни на Българската стопанска камара

14:55 | 18.12.23 г. 5

Липсата на работна ръка е сред най-големите пречки пред бизнеса, сочат данни от традиционната годишна анкета, която Българската стопанска камара провежда сред членовете си от 19 години. Резултатите от проучването бяха обявени по време на пресконференция, на която Камарата за първи път предстаи и индекс „Ефективност на икономическата политика“.

Освен липсата на работна ръка, която е пречка за 75% от участниците, други проблеми са бюрокрацията, регулаторната тежест (62%) и често променящата се нормативна уредба (61%). Следващите по степен на важност проблеми са корупцията (59%), неефективната съдебна система (41%), ниското качество на административното обслужване и недостатъчният брой административни електронни услуги (43%). Всеки трети анкетиран (31%) откроява като проблем насаждането на негативизъм спрямо бизнеса, за всеки четвърти (25%) проблем е сивата икономика, а за 15% - състоянието на инфраструктурата.

Проучването, проведено между 10 ноември и 10 декември тази година, показва преобладаваща негативна оценка на състоянието и на бизнес климата, и на собствените фирми на анкетираните. Подобряване на бизнес климата виждат едва 14% от респондентите, а подобряване на състоянието на компаниите отчитат 22%. Спрямо предходната година има едва забележим оптимизъм в оценките, но ефектите от кризата са силно видими. Всички показатели на фирмите бележат драстични спадове спрямо предкризисната 2019 г. Намаляват обемите на производството и продажбите, както и външните пазари. Най-малко засегнати са заплатите, които през 2023 г. се увеличават в 71% от фирмите.

Същевременно се повишава делът на анкетираните, които одобряват присъединяването на България към еврозоната (60% през 2023 г. спрямо 47% през 2021 г.). Половината от анкетираните виждат своето място сред проектите по Националния план за възстановяване и устойчивост, което е тройно повече от 2021 г., когато едва 17% са отговорили, че някой от проектите по НПВУ би могъл да подкрепи дейността на компаниите им.

Между 30 и 40 процента от участниците в допитването са оптимисти за бъдещето на икономиката, а като рискове пред развитието ѝ мнозинството от анкетираните посочва очаквания ръст на цените и инфлацията, фискалната и регулаторна тежест, както и цената на труда. 67% очакват забавянето на глобалния растеж да се отрази негативно на техните бизнес показатели и през 2024 г. Сериозен песимизъм има и по отношение на европейските регулации в областта на екологията, като 56% очакват те да повлияят негативно. Това показва известно влошаване на очакванията спрямо тези от края на миналата година.

През новата година 67% от работодателите очакват покачване на цената на труда, а почти половината от анкетираните (44%) планират да увеличат обема на производството си, както и гамата от предлаганите продукти и услуги (49%). Сред приоритетите на 44% от анкетирането са инвестициите в развитие/обучение на персонала, а 30% възнамеряват да открият нови работни места.

Данните на БСК показват, че високите цени на енергията принуждават бизнеса да търси начини за повишаване на енергийната си ефективност, като 44% посочват, че имат такива планове, а 14% вече са инвестирали в тази посока. Инвестициите в цифрови технологии също са сред плановете за годината, като едва една трета от анкетираните смятат, че нямат нужда от дигитализация на производствените процеси. Като пречка пред дигитализацията най-голям процент (47%) отчитат липсата на човешки ресурси с необходимите умения и компетенции.

България е член на ЕС вече 15 години и въпреки това не успява да достигне средното европейско икономическо ниво. Това отчита индексът „Ефективност на икономическата политика“ (BIA Index), представен за първи път днес. Индексът обхваща т.нар. „Образцов триъгълник на икономическата политика“ , включващ три стълба: стимулиране на инвестициите, провеждане на структурни реформи и осигуряване на отговорни фискални политики. Чрез него се измерва развитието на страната в тези три направления, като всяко от тях е оценено по подбрани показатели. Данните обхващат 27 икономики на страните членки на ЕС и е базирано на официални данни.

България заема последно място в ЕС през 2021 и 2022 г. по отношение на инвестиции и иновации. За сравнение, Румъния е на 23 място, Хърватия – 22-ро място, Естония – 12-то място, Литва – 15-о място, Латвия – 21-во място. Първите три места в ЕС-27 за 2022 г. са за Швеция, Дания и Ирландия. Този резултат означава, че досега използваните публични политики за стимулиране на инвестициите и иновациите не произвеждат желания ефект и водят до неефективно разходване на публични средства. По отношение на реформи и институционална среда страната също е последна сред държавите членки и през 2021 г., и през 2022 г. За сравнение, Румъния е на 25 място, Хърватия – 20-то, Естония – 4-то място, Литва – 8-о място, Латвия – 16-о място. Първите три места в ЕС през 2022 г. по този втори стълб са заети от Ирландия, Финландия и Люксембург.

България бележи напредък единствено по отношение на третия стълб в индекса – ефективност и бюджетна политика. През 2022 г. се забелязва подобрение спрямо 2021 г. и страната се изкачва с три позиции до 21-во място. Румъния е на 15-то място, Хърватия – 10-о място, Естония – 12-о място, Литва – 22-ро място, Латвия – 24-то място. България е в долната част на класацията на ЕС и по този стълб въпреки частичното подобрение през 2022 г. спрямо предходната. Мястото на страната показва, че България трябва да запази строгата си фискална дисциплина, която следва в последните десет години, на ниско ниво на държавен дълг спрямо БВП и да цели балансирани бюджети с нулев бюджетен дефицит. Отделно, при анализа по този стълб са идентифицирани слабости, свързани с недостатъчно високо ниво на публични инвестиции, отрицателен нетен експорт и ниска производителност на труда, които следва да бъдат преодолявани.

Според доклада на БСК конвергенцията на държавите, които се присъединиха заедно с България към ЕС, е много по-силна, а Хърватия, която се присъедини към ЕС след България, през 2013 г., вече е член на еврозоната и успя само за десет години да изпълни нейните критерии. Страната ни изостава от ЕС значително по почти всички показатели, използвани в анализа, което значи, че икономическата ѝ политика не произвежда ефективен резултат. Българската стопанска камара отчита, че е необходима нова концепция за икономическа политика и нови публични политики за стимулиране на инвестициите и иновациите, ако България иска да достигне средните европейски нива през следващите 15 години.

Според организацията трябва да се увеличи подкрепата за експортните и високотехнологични производства, както и производителността на труда. Възможните мерки са насочени към намаляване на данъчната основа при такъв тип инвестиции, силно ускорени амортизации или директни субсидии. БСК предлага още приоритизиране на публичните инвестиционни проекти, силно увеличаване на ефективността на тяхното управление от публичните структури, както и повишаване на ефективността на Закона за обществените поръчки. Според Стопанската камара трябва да се подобри качеството на публичните услуги, степента на независимост на държавните служители от политически натиск, качеството на формулирането и изпълнението на политиката и надеждността на ангажимента на правителството за такива политики, което изисква реална реформа в държавната администрация.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 14:55 | 18.12.23 г.
fallback
Още от Икономика и макроданни виж още