Правителствата в ЕС се споразумяха за по-смекчени фискални правила

Финансовите министри на ЕС приеха новата реформа на 20-годишните фискални правила на блока, като позволиха повече време за намаляване на държавния дълг и създадоха стимули за държавни инвестиции дори при бюджетна консолидация, предава Ройтерс.

Реформата е предприета, след като нивата на националния дълг бяха тласнати до рекордни върхове от програмите за възстановяване след пандемията и на фона на необходимостта регионът да задели нови средства за климатичната и индустриалната си политика и целите си в областта на сигурността.

„Постигнахме добро споразумение за фискалните правила на ЕС“, каза нидерландският министър на финансите Зигрид Кааг. „Това споразумение предоставя фискални правила, които насърчават реформи, с възможност за инвестиции и съобразно конкретното положение във въпросната страна членка“, допълни тя.

Новите правила определят минимални средни дефицити и намаление на дълга, с които правителствата трябва да се съобразят, за да задоволят лагера на пестеливите страни в ЕС начело с Германия. Но като цяло новите правила са по-снизходителни, отколкото предишната рамка, което е победа предимно за южните страни начело с Франция.

Сега сделката ще бъде подложена на преговори с Европейския парламент преди да се превърне в закон. Макар че някои подробности може да бъдат променени, широкото доверие в промените едва ли ще се измени.

Споразумението няма да окаже въздействие върху фискалната политика на ЕС през 2024 г., тъй като националните бюджети за следващата година вече са решени съгласно договорени указания по-рано през 2023 г.

Но новите правила ще зададат бавен, но стабилен ритъм на намаляване на дефицита и дълга от 2025 г. и още четири до седем години след това с по-дългосрочен вариант, ако дадена страна предприеме реформи и инвестиции в приоритетни за ЕС области.

Италия, която настояваше, че реформите и инвестициите, договорени съгласно плана на ЕС за възстановяване след пандемията, трябва да са достатъчни за получаване на удължаването до седем години, получи това, което искаше.

„Смятаме за положително приемането на първоначалните ни искания за автоматично удължаване на плана, свързан с инвестиции по Националния план за възстановяване“, каза италианският финансов министър Джанкарло Джорджети в комюнике.

За всекиго по нещо

Франция получи отстъпка лихвените плащания да бъдат изключени от усилията за намаляване на дефицита до 2027 г. за страните с бюджетни дефицити над 3% от брутния вътрешен продукт.

За да задоволят Германия и нейния лагер на спестовниците, новите правила установяват буфер за безопасност от 1,5% от БВП под тавана на дефицита на ЕС от 3% от БВП. Правителствата ще трябва да се стремят към 1,5%, така че неочаквани събития през годината да не ги тласнат лесно отвъд тази граница.

Сделката е четвъртата реформа на фискалните правила на ЕС, наречени Пакт за стабилност и растеж, които трябва да подкрепят стойността на еврото, ограничавайки държавния дълг.

Реформата беше необходима, тъй като Covid пандемията и кризата с цените на енергията, породена от руското нашествие в Украйна, предизвикаха ръст на държавния дълг, който направи предишните правила нереалистично строги.

Докато старите правила изискваха от страни с висок дълг като Италия да намаляват дълга си всяка година с 4% от БВП, новите правила призовават само за средно годишно съкращаване на дълга с минималния 1% от БВП.

Тъй като много правителства в ЕС ще трябва да консолидират публичните финанси, докато правят огромни инвестиции в прехода от изкопаеми горива към възобновяема енергия, новите правила дават повече време за консолидация в замяна на такива реформи и инвестиции.

Новите правила предоставят също специално отношение към разходите за отбрана, чувствителна тема за много правителства в ЕС след руското нашествие в Украйна, и насочват вниманието върху нетните разходи вместо върху структурен бюджетен дефицит, тъй като нетните разходи са пряко под контрола на правителствата.