Най-богатите петима души в света са удвоили състоянието си от 2020 г., а 5 млрд. са обеднели

Петимата най-богати хора в света са удвоили общото си богатството от 405 млрд. долара до 869 млрд. долара от 2020 г. насам. Тяхното богатство е растяло с 14 млн. долара на час. На този фон близо 5 млрд. души са станали по-бедни. Това разкрива най-новият доклад на неправителствената организация за борба с бедността Oxfam, цитиран от БТА.

Ако настоящите тенденции се запазят, в рамките на едно десетилетие светът ще стане свидетел на първия си трилионер (в долари), пише още в доклада. По отношение на бедността обаче - тя няма да бъде изкоренена още 229 години.

Докато милиардери от цял свят се събират за Световния икономически форум в Давос в Швейцария, докладът на Oxfam се спира на големите неравенства между най-богатите и най-бедните слоеве от населението.

Седем от десетте най-големи корпорации в света имат милиардер за изпълнителен директор или основен акционер. Тези корпорации имат обща оценка от 10,2 трлн. долара – сума, която надскача общия брутен вътрешен продукт в рамките на година на всички страни от Африка и Латинска Америка, пише още в доклада.

"Свидетели сме на началото на едно десетилетие на разделение, тъй като милиарди хора поемат икономическите удари от пандемията, инфлацията и войната, докато богатството на милиардерите процъфтява. Корпорациите доставят повече приходи за тях за сметка на всички останали", заяви Амитаб Бехар, временно заемащ поста на изпълнителен директор на Oxfam.

Силният скок на изключителното богатство през последните три години се затвърди, докато глобалната бедност остава затънала на нивата си отпреди пандемията. Милиардерите сега са с 3,3 трлн. долара по-богати в сравнение с 2020 г. Богатството им е нараснало три пъти по-бързо от темпа на инфлация, отчита Oxfam.

Според организацията "въпреки че представляват едва 21% от световното население, богатите страни от Глобалния север притежават 69% от световното богатство и са дом на 74% от милиардерите по света".

Притежаването на акции облагодетелства предимно най-богатите. Най-богатият 1% от хората притежава 43% от всички глобални финансови активи. Те държат 48% от финансовото богатство в Близкия изток, 50% в Азия и 47% в Европа.

Докладът установява още, че за всеки 100 долара печалба, реализирана от големите корпорации между юли 2022 г. и юни 2023 г., 82 долара са били изплатени на големите акционери.

Коригираният спрямо инфлацията ръст в състоянието на петимата най-богати хора в света се дължи на силното поскъпване на активите на главния изпълнителен директор на Tesla Илон Мъск, на LVMH Бернар Арно, на Amazon Джеф Безос, на съоснователя на Oracle Лари Елисон и на инвеститора Уорън Бъфет.

В същото време заплатите на близо 800 млн. работници през последните две години не успяват да се справят с инфлацията, което води до еквивалента на средно 25 дни загубени годишни доходи на работник, показва анализът на Oxfam.

От 1600-те най-големи корпорации в света само 0,4% от тях са се ангажирали публично да плащат на работниците заплата, необходима за издръжка, и да поддържат подобна заплата в веригите си за стойност, установява проучването.

"Монополите вредят на иновациите и смазват работниците и по-малките предприятия", казва още Бехар.

Френската корпорация за луксозни стоки LVMH, ръководена от Бернар Арно - вторият по богатство човек в света, беше глобена от антитръстовите власти на Франция. Правителството на САЩ пък съди Amazon, компанията на американския милиардер Джеф Безос, за това, че използва своята "монополна власт", за да задуши конкуренцията. Състоянието на Безос от 167,4 млрд. долара се е увеличило с 32,7 млрд. долара от началото на десетилетието.

Докладът на Oxfam също показва как "войната срещу данъчното облагане" на корпорациите е довела до спад на ефективната ставка на корпоративния данък с приблизително една трета през последните десетилетия.

"Публичната власт може да овладее избягалата корпоративна власт и неравенството – оформяйки пазара да бъде по-справедлив и свободен от контрола на милиардерите. Правителствата трябва да се намесят, за да разбият монополите, да дадат права на работниците, да обложат с данъци тези мащабни корпоративни печалби и най-важното - да инвестират в една нова ера на обществени стоки и услуги", заявява Бехар.