Турция изненада с повишаване на лихвите преди важните местни избори

Турската централна банка повиши лихвите дни преди важните местни избори в изненадващо решение, което обърна спада на лирата в момент, когато инфлацията е напът да надхвърли 70%, предава Bloomberg.

Комисията по паричната политика начело с председателя Фатих Карахан повиши едноседмичната репо лихва до 50% спрямо 45% до момента. Само Deutsche Bank и Goldman Sachs Group очакваха повишение, а всички останали икономисти, участвали в допитване на Bloomberg, не прогнозираха промяна.

За първи път от години централната банка ревизира и лихвения си диапазон, формиран от средния лихвен процент по овърнайт депозитите и лихвите по кредитите, като го разшири до плюс/минус 300 базисни пункта спрямо основната лихва. Ходът позволява на ръководителите да предлагат по-скъпо финансиране на търговски банки.

„Паричната политика на централната банка ще бъде затегната в случай на значително и трайно влошаване на инфлацията. Дезинфлация ще бъде установена през второто полугодие на 2024 г.“, се казва още в съобщението на Комисията.

Лирата поскъпна с 1,3% спрямо долара след решението, а суаповете за кредитно неизпълнение отбелязаха най-големия си спад тази година.

Турция повиши основната лихва до 50% в изненадващ ход. Графика: Bloomberg LP

„Този ход потвърждава нарастващата независимост на Турската централна банка, особено преди изборите“, коментира Гийом Треска, глобален стратег за развиващите се пазари в Generali Investments.

По-бързото обезценяване на лирата и влошаването на перспективите пред инфлацията втвърдиха позицията на централната банка само два месеца след като ръководителите обявиха, че цикълът на затягане е приключил. Преди повишаването на лихвите турската лира беше най-слабо представящата се валута този месец сред валутите на страните с развиваща се икономика, следени от Bloomberg.

С наближаването на местните избори на 31 март по-голямо безпокойство буди неин повторен срив подобен на този след президентските избори миналата година, когато тя изгуби 7% от стойността си за един ден.

Изборите ще излъчат кметовете на най-големите градове в страната и са шанс управляващата партия на президента Реджеп Ердоган да си върне контрола над Истанбул и Анкара от опозицията.

Ръководителите в Турция обикновено не затягат политиката преди избори. В предишни години предпочитаният от Ердоган икономически лек беше да се опита да подкупи избирателите с ултраниски лихви и фискални подаръци. Партията му промени този курс след президентските избори миналата година, когато критици предупредиха, че Турция е в опасност от криза с платежния баланс.

По-традиционният подход оттогава доведе до осем поредни лихвени повишения, които бяха достатъчни за привличане на интереса на глобалните инвеститори. Но изненадващото покачване на цените на потребителските стоки миналия месец върна инфлацията в центъра на вниманието.

Възникват и въпроси около задкулисни мерки за затягане на паричната политика през последните седмици от централната банка, които някои оприличиха на епохата на неортодоксална икономическа политика при предишното ръководство.

Явно повишаване на лихвите създава вместо това стимули за спестовниците да държат пари в активи в лири и може да открият пътя към завръщане на чуждестранни капитали, коментираха анализатори от Deutsche Bank преди съобщението в четвъртък. Паричните потоци се възстановяват бавно и чуждестранни инвеститори излязоха от турски активи през първите две седмици на този месец.

Допитване сред пазарни участници на централната банка показа, че прогнозите им за инфлацията към края на годината са се повишили с над един процентен пункт до над 44,2% този месец, далеч над сегашните прогнози на централната банка. Месечният ръст на цените – внимателно следен индикатор от Комисията по паричната политика, се е ускорил до 4,5% през февруари.