Населението на България се е стопило до 6,437 млн. души през 2024 г.

През 2024 г. населението на България намалява в сравнение с предходната година с 8121 души, или с 0,13%, до 6 437 360 души. Това отчита Националният статистически институт (НСИ), който публикува данни за демографските характеристики на населението през 2024 г.

От НСИ открояват няколко тенденции през миналата година – продължава процесът на намаляване и застаряване на населението, намаляват хората в трудоспособна възраст, нивото на общата смъртност продължава да е високо. Намалява броят на живородените деца, като в същото време намалява детската смъртност.

През 2024 г. мъжете в България са 3,095 милиона (48,1%), а жените - 3,342 милиона (51,9%), или на 1000 мъже се падат 1080 жени. Броят на мъжете преобладава във възрастите до 55 години включително. С нарастването на възрастта се увеличават броят и относителният дял на жените от общото население на страната.

В края на 2024 г. лицата на 65 и повече навършени години са 1,544 милиона, или 24% от населението на страната. В регионален аспект делът на лицата на 65 и повече навършени години е най-висок в областите Видин (31,4%), Габрово (30,5%) и Смолян (30%). Най-нисък е делът на възрастното население в областите София (столица) – 19,2%, Варна – 21,6%, и Сливен – 22,5 на сто.

Децата до 15 години в страната са 901 843, или 14% от общия брой на населението в края на 2024 г. Относителният дял на населението под 15 години е най-висок в областите Сливен – 18,8%, Ямбол – 15,2%, и Пловдив – 14,7% от населението на областта, а най-нисък е в областите Смолян – 10,3%, Видин – 11,4%, и Габрово – 11,6 на сто.

Застаряването на населението през годините води до повишаване на неговата средна възраст, която нараства до 45,3 години в края на 2024 г. Средната възраст на населението в градовете е 44,5 години, а в селата – 47,6 години.

Населението в трудоспособна възраст за 2024 г. е 3,765 милиона души, или 58,5% от населението на страната. За сравнение, населението в трудоспособна възраст към края на 2023 г. е 3,769 млн. души.

Към края на 2024 г. над трудоспособна възраст са 1,7 милиона души, или 26,4%, а под трудоспособна възраст - 971 000 души, или 15,1% от населението на страната.

Териториално разпределение на населението

Към края на 2024 г. в градовете живеят 4,744 милиона души, или 73,7%, а в селата – 1,693 милиона души, или 26,3% от населението на страната.

Населените места в България са 5256, от които 257 са градове и 4999 - села. Населените места без население са 199. С население над 100 000 души са шест града в страната, в които живеят 35,5 на сто от населението на страната.

Раждаемост

През миналата година в страната са регистрирани 53 727 родени деца, като от тях 53 428 (99,4%) са живородени. В сравнение с предходната година броят на живородените намалява с 3769, или с 6,6 на сто. В градовете и селата живородените са съответно 39 483 и 13 945, като най-висока е раждаемостта в областите Сливен – 12,5%, и Ямбол – 10%, а най-ниска е в областите Смолян – 5,2%, и Перник – 6,1 на сто.

Смъртност

Нивото на общата смъртност продължава да е високо. Броят на починалите лица през 2024 г. е 100 736, а коефициентът на обща смъртност  - 15,6% при 15,7‰ за 2023 година. Спрямо предходната година починалите намаляват с 270, или с 0,3 на сто.

Смъртността сред мъжете (16,8%) е по-висока в сравнение със тази сред жените (14,6%). През 2024 г. на 1000 жени умират 1064 мъже.

Показателят за преждевременна смъртност през 2024 г. е 20,2% и леко се увеличава спрямо предходната 2023 година (20,1%).

Намалява детската смъртност. През 2024 г. в страната са починали 238 деца на възраст до една година, а коефициентът на детска смъртност е 4,5‰ при 4,9‰ за предходната година. За сравнение, през 2014 г. коефициентът на детска смъртност е бил 7,6‰, а през 2023 г. – 4,9‰.

Коефициентът на смъртност е по-висок в селата (20,7%), отколкото в градовете (13,8%). В регионален аспект с най-висока смъртност в страната са областите Видин – 24,3%, Монтана – 21,5%, и Кюстендил – 21,3 на сто. Най-ниската смъртност е в област София (столица) – 11,3 на сто. 

Вътрешна миграция

Миналата година в преселванията между населените места в страната са участвали 96 833 лица. Най-голямо териториално движение има по направлението „град - град“ (41,4%), последвано от  направлението и „село - град“ (26.1%), „град - село“ (22,8%). Значително по-малък, по брой и относителен дял, е миграционният поток по направлението „село - село“ - 9,7% от мигриралите лица.

Външна миграция

През миналата година 13 002 души са променили своя настоящ адрес от страната в чужбина. Емигрантите на възраст 0 - 14 г. са 7,7%, тези на възраст 15 - 64 години са 82,7%, а на 65 и повече навършени години - 9,6% от всички емигранти. Най-предпочитани от емигрантите дестинации са Германия (16,9%), Обединеното кралство (13.9%) и Франция (8.9%).

Лицата, които са сменили местоживеенето си от чужбина в България, или потокът на имигрантите, включва български граждани, завърнали се в страната, както и граждани на други държави, получили разрешение или статут за пребиваване в страната. През 2024 г. 52 189 лица са променили своето обичайно местоживеене от чужбина в България, от тях 51,5% са граждани на страни извън Европейския съюз, 34,9% имат българско гражданство, а 13,6% са граждани на държави от ЕС.

Сред дошлите да живеят в страната 16% са във възрастовата група 0 - 14 години, 72,9% са на възраст 15 - 64 години, а на 65 и повече навършени години са 11,1% от имигрантите. Най-висок е делът на имигрантите от Турция (21,8%), Украйна (16,6%) и Сирия (10,5%).

През 2024 г. всички области в страната имат отрицателен естествен прираст. С най-малки по стойност коефициенти на отрицателен естествен прираст са областите София (столица) (-2,0‰), Сливен (-2,8‰) и Благоевград (-5.1‰).

В резултат на отрицателния естествен прираст населението на страната е намаляло с 47 308 души през миналата година. Намалението на населението, измерено чрез коефициента на естествения прираст, е -7,3‰. Коефициентът на естествения прираст в градовете е -5,5‰, а в селата е -12,5‰.