Повече деца са родени в България през 2023 г., но населението продължава да се топи

През 2023 г. населението на България намалява в сравнение с предходната година с 2229 души до 6 445 481 души, което представлява 1,4% от населението на Европейския съюз. Това отчита Националният статистически институт (НСИ), който публикува данни за демографските характеристики на населението през 2023 г.

От НСИ открояват няколко тенденции през миналата година – продължава процесът на намаляване и застаряване на населението, намаляват хората в трудоспособна възраст, нивото на общата смъртност продължава да е високо. В същото време нараства броят на живородените деца и намалява детската смъртност.

Мъжете съставляват 48,1% от населението, а жените – 51,9%, или на 1000 мъже се падат 1081 жени. Броят на мъжете преобладава във възрастите до 55 години. С нарастването на възрастта се увеличават броят и относителният дял на жените от общото население на страната.

В края на 2023 г. лицата на 65 и повече навършени години са над 1,530 милиона, или 23,8% от населението на страната. В сравнение с 2022 г. делът на населението в тази възрастова група нараства с 0,3 процентни пункта. Относителният дял на жените на възраст над 65 години е 27,7%, а на мъжете - 19,5%. Тази разлика се дължи на по-високата смъртност сред мъжете и като следствие от нея - на по-ниската средна продължителност на живота при тях.

Общо за ЕС-27 относителният дял на населението на 65 и повече навършени години е 21,3%. Най-висок е този дял в Италия (24%) и Португалия (24%). Общо в седемнадесет страни, включително и България, делът на възрастното население е над 20%.

Към края на 2023 г. децата до 15 години в страната са 911 025, или 14,1% от общия брой на населението. Относителният дял на населението под 15 години е най-висок в областите Сливен – 18,9%, Ямбол - 15,2%, и Бургас - 14,9% от населението на областта. Общо в седемнадесет области този дял е под общия за страната, като най-нисък е в областите Смолян - 10,6%, Видин - 11,5%, и Габрово - 11,7%.

Застаряването на населението през годините води до повишаване на неговата средна възраст, която от 40,6 години през 2002 г. нараства до 45,2 години в края на 2023 г. Средната възраст на населението в градовете е 44,4 години, а в селата - 47,5 години.

Променят се броят и относителният дял на населението под, във и над трудоспособна възраст. Населението в трудоспособна възраст към края на 2023 г. е 3,769 млн. души, или 58,5% от населението на страната. Над трудоспособна възраст са 1,698 млн. души, или 26,3%, а под трудоспособна възраст - 977 хил. души, или 15,2% от населението на страната.

Две трети от населението на страната живее в градовете –  близо 4,8 млн. души, или 73,5%. В селата са малко над 1,7 млн. души, или 26,5% от населението на страната.

Населените места в България са 5256, от които 257 са градове и 4 999 - села. Населените места без население са 201. Най-голям е техният брой в областите Велико Търново и Габрово - по 67. В 1245, или в 23,7% от населените места, живеят от 1 до 49 души включително.

С население над 100 хил. души са шест града в страната, в които живеят 35,2% от населението на страната.

През 2023 г. в страната са регистрирани 57 478 родени деца, като от тях 57 197 (99,5%) са живородени. В сравнение с предходната година броят на живородените се увеличава с 601 деца, или с 1,1%. В регионален аспект най-висока е раждаемостта в областите Сливен - 125‰, София (столица), Ямбол - по 99‰, и Пловдив - 9.7‰. В 21 области раждаемостта е по-ниска от средната за страната, като най-ниски стойности се наблюдават в областите Смолян - 5,1‰, Перник - 6,4‰, и  Габрово - 6,8‰.

Живородени деца през периода 1920 - 2023 година

Източник: НСИ

През миналата година броят на жените във фертилна възраст е 1,269 млн., като спрямо предходната година намалява с 9 хил., а спрямо 2012 г. - с 356 хиляди. Броят на децата, родени от майки под 18 години, намалява от 2871 през 2022 г. на 2775 през 2023 г. Родените деца от жени на възраст 40 и повече навършени години се увеличават от 2410 през 2022 г. на 2654 през 2023 г.

През миналата година средният брой живородени деца от една жена е 1,79, като нараства с 0,01 спрямо 2022 г. През 2023 г. средната възраст на жените при раждане на първо дете е 27,7 години и в сравнение с 2022 г. се е увеличила с 0,1 години.

Броят на починалите през 2023 г. е 101 006, а коефициентът на обща смъртност - 15,7‰. Спрямо предходната година броят на починалите намалява с 17 808, или с 15%. Нивото на общата смъртност продължава да е високо. Смъртността сред мъжете (16,9‰) е по-висока в сравнение със смъртността сред жените (14,5‰). През 2023 г. на 1000 жени умират 1076 мъже. Коефициентът на смъртност е по-висок в селата (21‰) отколкото в градовете (13,7‰).

Показателят за преждевременна смъртност през 2023 г. (20,1%) се увеличава спрямо предходната 2022 г. (19,2%). В стойностите на показателя за преждевременна смъртност има разлики при мъжете и жените. Починалите жени на възраст под 65 години са 12,5% от всички починали жени, а стойността на този показател при мъжете е 27,1%.

Намалява детската смъртност. През миналата година в страната са починали 281 деца на възраст до една година, а коефициентът на детска смъртност е 4,9‰. За сравнение, през 2002 г. коефициентът на детска смъртност е бил 13,3‰, а през 2022 г. - 4,8‰.

През 2023 г. в преселванията между населените места в страната са участвали 107 836 лица. Преселващите се лица във възрастовата група 0 - 14 години са 15,8%, лицата на възраст 15 - 64 години - 66,3%, а тези на 65 и повече години - 17,9% от мигриралите лица.

Най-голямо териториално движение има по направлението „град - град“ (36,1%), последвано от направлението „град - село“ (34,3%) и „село - град“ (20,1%). Значително по-малък по брой и относителен дял е миграционният поток по направлението „село - село“ - (9,5%) от мигриралите лица.

Най-голям брой от преселващите се в страната са избрали област София (столица) за свое ново местоживеене (15 319), като с най-големи относителни дялове в този миграционен поток са областите София - 10,8%, и Благоевград - 8,7%. Най-малко са преселилите се в столицата от областите Разград - 0,7%, и Търговище и Силистра - по 0,8%.

През миналата година 15 227 души са променили своя настоящ адрес от страната в чужбина. Емигрантите на възраст 0 - 14 години са 6,2%, тези на възраст 15 - 64 години са 84,1%, а на 65 и повече навършени години - 9,7% от всички емигранти. Най-предпочитани от емигрантите дестинации са Германия (18,1%), Обединеното кралство (16,9%) и Франция (8,4%).

Лицата, които са сменили местоживеенето си от чужбина в България, или потокът на имигрантите, включва български граждани, завърнали се в страната, както и граждани на други държави, получили разрешение или статут за пребиваване в страната. През 2023 г. 56 807 лица са променили своето обичайно местоживеене от чужбина в България. 

Сред дошлите да живеят в страната 14,1% са във възрастовата група 0 - 14 години, 73,1% са на възраст 15 - 64 години, а на 65 и повече навършени години са 12,8% от имигрантите. Най-висок е делът на имигрантите от Турция (25%), Украйна (17,5%) и Руската федерация (9,7%).

През 2023 г. всички области в страната имат отрицателен естествен прираст. С най-малки по стойност коефициенти на отрицателен естествен прираст са областите София (столица) (-1,5‰), Сливен (-3,0‰) и Благоевград (-4,4‰).

С най-голямо намаление на населението вследствие на високия отрицателен естествен прираст е област Видин - минус 16,2‰, следвана от областите Габрово - минус 15,1‰, и Монтана, Перник и Кюстендил - по минус 13,8‰. В тринадесет области населението намалява с над 10 на 1000 души.