Населението на България се топи по-бързо и продължава да застарява

Населението на България се топи по-бързо и продължава да застарява. При последното преброяване миналата година е отчетено най-голямото намаление на населението за последните 40 години. Така към 7 септември 2021 г. то е 6 519 789 души, което е спад с 844 781 души спрямо предходното преброяване през 2011 г.

В 199 населени места в страната няма нито един жител, а за десетгодишния период между двете преброявания всички 28 области в страната регистрират спад на живеещите в тях хора. Данните бяха съобщени по време на пресконференция в сградата на Националния статистически институт (НСИ).

Населението се топи

След 1985 г., когато населението у нас е почти 9 млн. души, четири поредни преброявания показват спад на населението. За четирите десетгодишни периода сме се стопили с над 2,4 млн. души, като при последното преброяване намалението е с 11,5%. Данните бяха съобщени от Магдалена Костова, директор на дирекция „Демографска и социална статистика“ в НСИ.

Средногодишният темп на намаление на населението на година се ускорява от 0,7 между 2001-2011 г. на 1,2 в периода между 2011 и 2021 г. Отрицателният естествен прираст е основният фактор за топенето на населението у нас. Резултатите от последното преброяване показват, че починалите са с 501 хил. повече от новородените. На отрицателния естествен прираст се дължи 59,3% от общото намаление на населението. Население на България по години на преброяване. Графика: НСИ

Във всички години между 2011 и 2021 г. естественият прираст е отрицателен, като най-голямо е намалението в броя на населението през 2021 г. – с 90 317 души. Силно отражение върху общата смъртност в страната в последните две години имаше пандемията от COVID-19.

Напусналите страната българи в десетте години до 2021 г. са 344 хил. души, като външната миграция има дял от 40,7% в стопяването на населението. В последните 30 години относителният дял на негативния естествен прираст в топенето на населението намалява и се увеличава делът на външната миграция, отбеляза Костова.

Разпределено е неравномерно

Резултатите от преброяването показват, че за десетте години до 2021 г. най-много население е загубила област Видин, то се е стопило почти с една четвърт. Следват областите Смолян, Добрич, Габрово и Велико Търново, които са загубили приблизително една пета от населението си. Общо в 20 области намалението на населението е над средното за страната. Населението в София също се е свило в разглеждания период, но спадът от 1,3% е най-малкият в страната.

Броят на живеещите в градовете хора леко се увеличава и леко намалява този на хората в селата. За 10-годишния период намалява както населението в градовете, така и в селата, като намалението в селата е по-голямо.

Към 7 септември почти 4,8 млн. души, или 73,3% от населението у нас живеят в градовете, а в селата има малко над 1,7 млн. души, или 26,7% от общото население.

Последното преброяване потвърждава и неравномерното разпределение на населението у нас. В 199 населени места няма нито един жител, като най-много са в област Габрово (69), област Велико Търново (64), Кюстендил (11). Населени места без нито един жител има и в областите Кърджали и Смолян.

В 48% от населените места у нас живеят между 1 и 199  души. С население над 100 хил. души са само шест града у нас – София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе и Стара Загора. В тях живеят 34,5% от населението, или всеки трети човек у нас.

Най-малкият град в България е Мелник със 161 жители, а най-голямото село е Лозен с население от 6471 души.

Половината от населението у нас живее в Югозападния и Южния централен район. Населението във всички райони на страната намалява, но то е най-чувствително в Северна България. За десет години живеещите в Северния централен район са се стопили с 18,7%, а в Северозападния – с 18,5%. Най-малък спад през същия период е отчетен в Югозападния район (-5,1%).

Най-голямата област у нас остава София с 1,274 хил. души население, следват Пловдив, Варна и Бургас. 41% от населението на България живее в тези четири най-големи области в страната. Най-малката област у нас е Видин, като към 7 септември 2021 г. там живеят малко над 75 хил. души. Прираст на населението по области между 2011 и 2021 г. Графика: НСИ

Неравномерно е разпределението на населението и по общини. В 83 от тях то е под 6000 души, в които живее едва 4,7% от населението у нас. В същото време осем общини са с население над 100 хил. души, в които живеят 40,2% от хората в България. Разпределение на общините според броя на населението им към 7 септември 2021 година. Графика: НСИ

Най-гъстонаселената община у нас е Пловдив с 3135,75 души на кв. км, а на противоположния полюс е община Трекляно с едва 1,68 души на кв. км. Гъстонаселени са също община Варна с 1340 души на кв. км и София с 948 души на кв. км.

И застарява

Няма промяна и в друга негативна демографска тенденция у нас – за застаряване на населението. През 1900 г. 40,2% от жителите на страната ни са деца до 14 години, а през 2021 г. те са едва 14,1% от населението. Обратна е картината при най-възрастното население. В началото на миналия век хората над 65 г. са били 5,1%, а към миналата година те вече са 23,5%.

Към 7 септември населението над 65-годишна възраст е малко повече от 1,5 млн. души и е нараснало със 171 хил. души, или 12,6% спрямо предишното преброяване преди десет години. Населението между 15 и 64 години е малко над 4 млн. души и е намаляло с 958 хил. души спрямо 2011 г. Делът на най-младите хора у нас на възраст от 0 до 14 години се увеличава от 13,2% през 2011 г. на 14,1% през 2021 г., но абсолютният им брой намалява от 975 хил. преди десет години на 918 хил. през миналата година, или 5,9% от населението.

Застаряването се отразява повече на жените, като 27,3% от българките са на възраст от 65 години нагоре, докато мъжете в същата възрастова група са 19,4%. Тенденцията е жените у нас да живеят по-дълго от мъжете.

Най-висок е делът на възрастното население в Габрово, където почти всеки трети човек е на 65 години или повече. Следват Монтана, Кюстендил, Силистра и Смолян, където възрастните хора са между 27% и 28% от населението. Най-нисък е делът на възрастното население в София-столица, Благоевград, Варна и Бургас. Общо в 21 области делът на възрастното население е над средния в страната от 23,5%.

Най-висок дял на младото население от 0 до 14 години е отчетен в област Сливен с 18,7%, Бургас с 15,3% и Ямбол с 15%. На обратния полюс са Смолян, Видин и Габрово.

Делът на населението в активна възраст (15 – 64 г.) е най-висок в област София – столица с 65,8%. Общо в осем области този дял е по-висок от средното за страната.

Общо у нас на всеки сто души във възрастовата група от 15 до 62 години се падат 60 души под 15 години или от 65 години нагоре. През 2021 г. това съотношение е било 46,5. Коефициент на възрастова зависимост по области към 7 септември 2021 година. Графика: НСИ

Най-благоприятно е съотношението в София-столица, Благоевград и Варна, където показателят е близо до 50, а на обратния полюс са Видин, Габрово и Ямбол, където е над 70.