IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Населението на България се топи по-бързо и продължава да застарява

В 199 населени места няма нито един жител, а населението във всички 28 области в страната намалява за десет години

15:27 | 03.10.22 г. 9
Снимка: Боби Тошев, БГНЕС
Снимка: Боби Тошев, БГНЕС

Населението на България се топи по-бързо и продължава да застарява. При последното преброяване миналата година е отчетено най-голямото намаление на населението за последните 40 години. Така към 7 септември 2021 г. то е 6 519 789 души, което е спад с 844 781 души спрямо предходното преброяване през 2011 г.

В 199 населени места в страната няма нито един жител, а за десетгодишния период между двете преброявания всички 28 области в страната регистрират спад на живеещите в тях хора. Данните бяха съобщени по време на пресконференция в сградата на Националния статистически институт (НСИ).

Населението се топи

След 1985 г., когато населението у нас е почти 9 млн. души, четири поредни преброявания показват спад на населението. За четирите десетгодишни периода сме се стопили с над 2,4 млн. души, като при последното преброяване намалението е с 11,5%. Данните бяха съобщени от Магдалена Костова, директор на дирекция „Демографска и социална статистика“ в НСИ.

Средногодишният темп на намаление на населението на година се ускорява от 0,7 между 2001-2011 г. на 1,2 в периода между 2011 и 2021 г. Отрицателният естествен прираст е основният фактор за топенето на населението у нас. Резултатите от последното преброяване показват, че починалите са с 501 хил. повече от новородените. На отрицателния естествен прираст се дължи 59,3% от общото намаление на населението. Население на България по години на преброяване. Графика: НСИ Население на България по години на преброяване. Графика: НСИ

Във всички години между 2011 и 2021 г. естественият прираст е отрицателен, като най-голямо е намалението в броя на населението през 2021 г. – с 90 317 души. Силно отражение върху общата смъртност в страната в последните две години имаше пандемията от COVID-19.

Напусналите страната българи в десетте години до 2021 г. са 344 хил. души, като външната миграция има дял от 40,7% в стопяването на населението. В последните 30 години относителният дял на негативния естествен прираст в топенето на населението намалява и се увеличава делът на външната миграция, отбеляза Костова.

Разпределено е неравномерно

Резултатите от преброяването показват, че за десетте години до 2021 г. най-много население е загубила област Видин, то се е стопило почти с една четвърт. Следват областите Смолян, Добрич, Габрово и Велико Търново, които са загубили приблизително една пета от населението си. Общо в 20 области намалението на населението е над средното за страната. Населението в София също се е свило в разглеждания период, но спадът от 1,3% е най-малкият в страната.

Броят на живеещите в градовете хора леко се увеличава и леко намалява този на хората в селата. За 10-годишния период намалява както населението в градовете, така и в селата, като намалението в селата е по-голямо.

Към 7 септември почти 4,8 млн. души, или 73,3% от населението у нас живеят в градовете, а в селата има малко над 1,7 млн. души, или 26,7% от общото население.

Последното преброяване потвърждава и неравномерното разпределение на населението у нас. В 199 населени места няма нито един жител, като най-много са в област Габрово (69), област Велико Търново (64), Кюстендил (11). Населени места без нито един жител има и в областите Кърджали и Смолян.

В 48% от населените места у нас живеят между 1 и 199  души. С население над 100 хил. души са само шест града у нас – София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе и Стара Загора. В тях живеят 34,5% от населението, или всеки трети човек у нас.

Най-малкият град в България е Мелник със 161 жители, а най-голямото село е Лозен с население от 6471 души.

Половината от населението у нас живее в Югозападния и Южния централен район. Населението във всички райони на страната намалява, но то е най-чувствително в Северна България. За десет години живеещите в Северния централен район са се стопили с 18,7%, а в Северозападния – с 18,5%. Най-малък спад през същия период е отчетен в Югозападния район (-5,1%).

Най-голямата област у нас остава София с 1,274 хил. души население, следват Пловдив, Варна и Бургас. 41% от населението на България живее в тези четири най-големи области в страната. Най-малката област у нас е Видин, като към 7 септември 2021 г. там живеят малко над 75 хил. души. Прираст на населението по области между 2011 и 2021 г. Графика: НСИ Прираст на населението по области между 2011 и 2021 г. Графика: НСИ

Неравномерно е разпределението на населението и по общини. В 83 от тях то е под 6000 души, в които живее едва 4,7% от населението у нас. В същото време осем общини са с население над 100 хил. души, в които живеят 40,2% от хората в България. Разпределение на общините според броя на населението им към 7 септември 2021 година. Графика: НСИ Разпределение на общините според броя на населението им към 7 септември 2021 година. Графика: НСИ

Най-гъстонаселената община у нас е Пловдив с 3135,75 души на кв. км, а на противоположния полюс е община Трекляно с едва 1,68 души на кв. км. Гъстонаселени са също община Варна с 1340 души на кв. км и София с 948 души на кв. км.

И застарява

Няма промяна и в друга негативна демографска тенденция у нас – за застаряване на населението. През 1900 г. 40,2% от жителите на страната ни са деца до 14 години, а през 2021 г. те са едва 14,1% от населението. Обратна е картината при най-възрастното население. В началото на миналия век хората над 65 г. са били 5,1%, а към миналата година те вече са 23,5%.

Към 7 септември населението над 65-годишна възраст е малко повече от 1,5 млн. души и е нараснало със 171 хил. души, или 12,6% спрямо предишното преброяване преди десет години. Населението между 15 и 64 години е малко над 4 млн. души и е намаляло с 958 хил. души спрямо 2011 г. Делът на най-младите хора у нас на възраст от 0 до 14 години се увеличава от 13,2% през 2011 г. на 14,1% през 2021 г., но абсолютният им брой намалява от 975 хил. преди десет години на 918 хил. през миналата година, или 5,9% от населението.

Застаряването се отразява повече на жените, като 27,3% от българките са на възраст от 65 години нагоре, докато мъжете в същата възрастова група са 19,4%. Тенденцията е жените у нас да живеят по-дълго от мъжете.

Най-висок е делът на възрастното население в Габрово, където почти всеки трети човек е на 65 години или повече. Следват Монтана, Кюстендил, Силистра и Смолян, където възрастните хора са между 27% и 28% от населението. Най-нисък е делът на възрастното население в София-столица, Благоевград, Варна и Бургас. Общо в 21 области делът на възрастното население е над средния в страната от 23,5%.

Най-висок дял на младото население от 0 до 14 години е отчетен в област Сливен с 18,7%, Бургас с 15,3% и Ямбол с 15%. На обратния полюс са Смолян, Видин и Габрово.

Делът на населението в активна възраст (15 – 64 г.) е най-висок в област София – столица с 65,8%. Общо в осем области този дял е по-висок от средното за страната.

Общо у нас на всеки сто души във възрастовата група от 15 до 62 години се падат 60 души под 15 години или от 65 години нагоре. През 2021 г. това съотношение е било 46,5. Коефициент на възрастова зависимост по области към 7 септември 2021 година. Графика: НСИ Коефициент на възрастова зависимост по области към 7 септември 2021 година. Графика: НСИ

Най-благоприятно е съотношението в София-столица, Благоевград и Варна, където показателят е близо до 50, а на обратния полюс са Видин, Габрово и Ямбол, където е над 70.

Последна актуализация: 16:12 | 03.10.22 г.
Специални проекти виж още
Още от Политика виж още

Коментари

9
rate up comment 0 rate down comment 3
honaniga
преди 2 месеца
До: RepomanПрав си!При комунизма пиле не можеше да прехвръкне и бяхме щастливи в мизерията , защото не знаехме какво е от другата страна .Я виж каква здрава раждаемост в Африка.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
8
rate up comment 0 rate down comment 0
Chorbadzhiyski
преди 2 месеца
Имаме над 4 млн. жилища. Повече от половината са с три или с повече стаи:https://nsi.bg/bg/content/3145/%D0%B6%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%89%D0%B0Официално населението е 6,5 млн. В едно жилище живеят 1,63 човека средностатистически.Средна заплата в България 1600 лв.Цени на имотите.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
7
rate up comment 3 rate down comment 0
zelka007
преди 2 месеца
До: Repoman ... Има доста европейски държави , индустриални държави , които имат положителен прираст на населението . Не експлозивен , а положителен , изключвайки имигрантите . Искаш да се наплодим и да нема къде да се живее ли ?! Да се нагъчкаме в гета като в Индия и Китай ли ?! Или като в Япония и Ю.Корея да живеем в извращения от по 10-12кв ?! Айде моля , така сме си добре , трябва да има достатъчно пространство , и то на сравнително достъпна цена ... Азиятщини не ни трябват ... !!
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
6
rate up comment 5 rate down comment 0
zelka007
преди 2 месеца
До: Repoman ... Много елементарно и първично разсъждение . Аз щото взимам по-малко от един немец и нема да ви правя деца ... :))) ... Ми бегай в Германия и се пробвай на некоя германка ... :))) ... Най- бедните региони на света са с едни от най-високите нива на фертилност ... Дай обяснение според твоята теория за богатството , моля ?!
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
5
rate up comment 2 rate down comment 3
khao
преди 2 месеца
До: мрънмрън значи определението ти "живеят добре" не е правилно, явно не живеят добре! ... основен биозакон е че ако една популация живее добре, тя се размножава! Важи за всички животни на тази планета, от гнидата до човека! Отговора е супер лесен и причината е ясна, но някак си не е политкоректно да се говри за нея... Не съм съгласен с мненията на Репоман, но това изречение е много вярно --- Когато експлоатираш един ресурс до безумни нива, той намалява, това важи и за народа.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
4
rate up comment 12 rate down comment 3
мрънмрън
преди 2 месеца
До: Repoman има много държави, които живеят добре, но въпреки това населението се топи и единствено мигранти ги държат на положителната страна. Toя въпрос няма лесни отговори. Имам познати, които живеят повече от добре и въпреки това са с едно-две деца (което не стига за положителен прираст), но има доста черни, които са с по 4-5, а живеят в порутени къщи.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
3
rate up comment 10 rate down comment 14
Repoman
преди 2 месеца
До: мрънмрън, ти сериозно ли питаш? Предполагам с Голямата Екскурзия, т.е. емиграцията към Турция по това време. Иначе, за да се увеличава един народ, той трябва да живее добре, да има висока раждаемост и добри условия за живот. Все неща които липсват последните 30г. у нас, така както са липсвали и при капитализма преди 1944г. Когато експлоатираш един ресурс до безумни нива, той намалява, това важи и за народа/работната ръка.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
2
rate up comment 11 rate down comment 8
мрънмрън
преди 2 месеца
До: Repoman как тогава оправдаваш това, че населението от 85-та до 89-та, започва да намаля?
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
1
rate up comment 11 rate down comment 17
Repoman
преди 2 месеца
Нормално. При комунизъма населението беше младо и се увеличаваше. При капитализъма застарява и намалява. Защото капиализъма оглозга всичко, първо заводите и предприятията построени при комунизма, а сега остана само да се доизползва и населението за еФтина работна ръка. Но то вече така или иначе си заминава това население. Скоро на чорбаджиите ще им се наложи да позиравнят заплатите с тези по белия свят, че няма да има кой да работи.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още