Брутният външен дълг (частен и държавен) на България към края на април расте с 3,906 млрд. евро (8,9%) на годишна база, достигайки 47,617 млрд. евро. Така той се равнява на 43,6% от прогнозния брутен вътрешен продукт (БВП) на страната спрямо 42,1% година по-рано, показват предварителните данни на Българската народна банка (БНБ).
В края на април краткосрочните задължения са 8,226 млрд. евро и се повишават за година с 660,6 млн. евро (8,7%).
Дългосрочните задължения възлизат на 39,391 млрд. евро и нарастват с 3,245 млрд. евро (9%) спрямо края на април 2024 г.
Към 30 април 29,834 млн. евро (62,7%) от брутните външни задължения са с остатъчен матуритет над една година. В евро са деноминирани 78,6% от брутните външни задължения при 79,8% година по-рано.
По данни на БНБ брутният външен дълг на сектор „Държавно управление“ в края на април е близо 12,482 млрд. евро. За една година той нараства с 2,013 млрд. евро (19,2%).
Външните задължения на централната банка са над 1,892 млрд. евро, като намаляват с 95,3 млн. евро (4,8%) спрямо края на април 2024 г.
Външните задължения на сектор Други парично-финансови институции (банки и фондове на паричния пазар) са 7,627 млрд. евро и растат с 1,412 млрд. евро (22,7%) за една година.
Външните задължения на бизнеса и домакинствата са над 12,606 млрд. евро и нарастват с 327,3 млн. евро (2,7%) спрямо април на миналата година.
В централната банка изчисляват, че вътрешнофирменото кредитиране е в размер на 13,009 млрд. евро в края на април 2025 г., което на годишна база е ръст с 248,3 млн. евро (1,9%). То е с най-значителен дял в структурата на външния дълг – 27,3% към 30 април 2025 г., при 29,2% година по-рано.

