Влиянието на въглищата в Азия се засилва

Бъдещето на въглищата в Азия изглежда по-светло, тъй като усилията на региона да премине към по-чиста енергия претърпяват поредица от неуспехи, пише Bloomberg.

Индонезия отмени голям проект, който беше пример за преждевременно затваряне на въглищните електроцентрали в региона. Индия обмисля да продължи да разширява въглищния си капацитет до средата на века, вместо до 2035 г., както първоначално планираше. А Китай е на път към още една година на рекордно производство на своите въглищни мини, подкрепено от търсенето от химическия сектор, въпреки стабилното внедряване на възобновяеми енергийни източници (ВЕИ).

Основната идея тук е, че опасенията относно енергийната сигурност и разходите надделяват над страха от климатичните промени в бързорастящите и силно замърсяващи икономики на Азия. Търсенето на енергия нараства рязко за всичко - от климатици до центрове за данни, които да поддържат изкуствения интелект (AI), а правителствата, които искат да избегнат прекъсвания в доставките на електричество, се отказват да закрият своите въглищни електроцентрали.

„Всичко се свежда до сигурността на доставките и разходите“, изтъква Джом Мадан, главен анализатор в Wood Mackenzie Ltd. „Дори на фона на рекордно бързото инсталиране на вятърна и слънчева енергия, тези нови мощности все още не са в крак с огромното увеличение на търсенето на енергия от растежа на населението, нарастващите доходи и от скока в капацитета на центровете за данни“.

Тази празнина се запълва от изкопаемите горива като въглища и газ, добавя той.

Стремежът на Азия към повече въглищни електроцентрали отразява глобалната реалност. На срещата на върха на ООН за климата през ноември, известна като COP30, почти 200 държави подписаха споразумение, което избягваше изричното споменаване на прехода към по-чиста енергия, тъй като развиващите се страни настояват за икономически растеж, използващ всички енергийни източници.

Китай, който добива и изгаря повече от половината от въглищата по света, предостави допълнителна подкрепа за горивото след недостига на електроенергия през 2021 и 2022 г. Оттогава производството, вносът и потреблението скочиха до рекордно високи нива.

Очаква се страната да добави 80 гигавата нови въглищни мощности през 2025 г., най-високото ниво за последните десет години, като подобни количества се очаква да бъдат пуснати в експлоатация през 2026 и 2027 г., изтъква Центърът за анализ в областта на енергетиката и чистия въздух.

Китайските фирми също така инвестират десетки милиарди долари в нови заводи за производство на въглища и химикали, за да помогнат за намаляване на зависимостта от внос на петрол и пластмаси.

Общият капацитет на Индия, работеща с въглища, може да се увеличи с 87%, за да достигне 420 гигавата до 2047 г. Това е много по-дълъг период за добавяне на мощности спрямо прогнозите на анализатори за ограничаването им до 2035 г.

Въглищата доминират в енергийния микс на Азия. Графика: Bloomberg

В Индонезия, най-големият износител на термични въглища в света, капацитетът за производство на електроенергия от въглища се е увеличил повече от два пъти през последните десет години. Изграждането на мощности се очаква да продължи и при президента Прабово Субианто въпреки амбицията му страната да премине изцяло към ВЕИ до 2035 г.

Тези три държави заедно са отговорни за най-голямото увеличение на въглеродните емисии и производството на електроенергия от въглища след Парижкото споразумение за климата от 2015 г. Без тях емисиите от глобалния енергиен сектор щяха да започнат да намаляват преди 2020 г.

Азия не успява да се откаже от изкопаемо твърдо гориво, което остава конкурентен източник на стабилна енергия благодарение на изобилието от такива ресурси и поради необходимостта от съчетаване на ВЕИ със стационарни батерии. Паркът от 2000 въглищни електроцентрали в региона е значително по-млад от този в Европа и САЩ, а преждевременното му извеждане от експлоатация изисква финансова подкрепа за прекратяване на споразуменията за изкупуване на електроенергия.

„Днес има много по-висока степен на прагматизъм и реализъм в сравнение с, да речем, преди 10 години“, коментира Лесли Маасдорп, главен изпълнителен директор на British International Investment Plc, британската институция за финансиране на развитието, която сама по себе си не инвестира в проекти за изкопаеми горива. „Това не е просто упражнение за затваряне на въглищни заводи и изграждане на ВЕИ“ и правителствата сега разглеждат по-фините детайли, добавя той.

Страни като Индонезия се надяваха инициативи като Партньорството за справедлив енергиен преход на стойност 20 млрд. долара да им помогнат да се откажат от въглищата. Но финансираната от Г-7 сделка досега е предоставила само 3 млрд. долара, а предложението за спиране на водещия проект Cirebon-1 в Западна Ява седем години по-рано беше отхвърлено наскоро.

Представители на властите в страната заявиха, че решението е взето поради дългия оставащ експлоатационен живот на мощностите и че Индонезия ще търси други въглищни електроцентрали, които да извадят от експлоатация.

Междувременно, подкрепените от Сингапур „кредити за преход“ все още не са привлекли ангажименти от правителства или бизнеса, за да платят за преждевременното затваряне на въглищна електроцентрала във Филипините, като същевременно компенсират собственото си замърсяване. Техните опасения са насочени към реални спестявания на емисии и загуба на работни места

Въпреки това „сключването на първата водеща на пазара сделка за преминаване от въглища към чиста енергия през 2026 г. остава основна цел“, посочва Джоузеф Къртин, вицепрезидент по енергийния преход във фондация „Рокфелер“.

Доминацията на въглищата в енергийния сектор на Азия не е гарантирана, особено на фона на бързото инсталиране на ВЕИ и намаляващите разходи за съхранение в Китай и Индия.

Въпреки че Китай добавя нови въглищни електроцентрали, общото производство е спаднало от началото на годината. Ако Индия и Индонезия изпълнят целите си за възобновяема енергия, това може да доведе до пикове на емисиите в енергийния сектор до края на десетилетието, изтъква CREA.

„Тъй като разходите за възобновяема енергия и нейното съхранение достигат рекордно ниски нива, инвестициите в нови въглищни мощности ще стават все по-трудни за оправдаване“, посочва съоснователят на CREA Лаури Миливира.

Междувременно Азия, дом на най-многолюдните държави в света и  на най-бързо развиващите се икономики, все още не е склонна да се откаже от въглищата от страх от недостиг на електроенергия.

„Преждевременното извеждане от експлоатация на въглища електроцентрала просто не е реалистично“ за чувствителните към цените пазари в региона, изтъкват от Wood Mackenzie.