Употребата на въглища достигна рекордни нива през 2024 година

Въпреки че въглищата в енергетиката непрекъснато губят дял, изтласквани от зелената енергия, като цяло потреблението им достига до рекордни нива през 2024 година - 8,77 млрд. тона, пише британското издание The Guardian, позовавайки се на годишния доклад на екологичната организация Systems Change Lab, зад която стои екологичният фонд на Джеф Безос, фондацията ClimateWorks, както и други анализатори и организации.

Заключенията от анализа, публикуван малко преди екологичната конференция на ООН COP30, която ще се проведе в Бразилия, никак не са оптимистични по отношение на очакванията, че света ще успее да избегне повишение на глобалните температури с по-малко от 1,5°С спрямо прединдустриалните нива.

Въглеродните емисии продължават да се увеличават, макар и с по-бавен темп и през миналата година са достигнали 56,6 гигатона въглероден диоксид. От тях най-голям замърсител е енергетиката (21 гигатона), следвана от индустрията (11,5 гигатона). Systems Change Lab обръща внимание, че усилията не са достатъчни и една от главните причини, които наблюдават в годините, е нежеланието за отказ от въглищата.

Целите в Парижкото споразумение могат да бъдат изпълнени само при въглеродна неутралност към 2050 година, а тя е постижима само при електрифициране на по-голямата част от индустрията, но също така и ако тази енергия е с нисък въглероден отпечатък - възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) или ядрена енергетика.

Заключението е ясно - условието да не се допусне по-голямо увеличаване на глобалните температури с повече от 1,5°С до края на столетието, е да бъде ограничено използването на въглищата, а не да се отчитат рекордни върхове всяка година. Според оценката на анализаторите отказът от въглища се движи около 10 пъти по-бавно, отколкото е необходимо, за да бъдат постигнати целите в Парижкото споразумение.

Добрата новина в доклада все пак е, че зелените мощности растат "експоненциално" и  соларите например се оказват енергоизточникът с най-бърз темп на разрастване на употребата му в човешката история.Това обаче не е достатъчно - за намаляване на въглеродните емисии в очакваните граници соларните и вятърните централи ще трябва да удвояват капацитета си всяка година до края на десетилетието.

Авторите на доклада обръщат внимание на смяната на политиката на САЩ към зелената енергия. С идването си на власт президентът Доналд Тръмп премаха всички отстъпки и субсидии, които направи предшественикът му за сектора. Това безспорно ще има ефект, но енергийният преход е много по-мащабен процес, за да има влияние една държава, пък дори тя да е САЩ.

Причината е, че в момента зелената енергия е най-евтината и подкрепя икономическия растеж и енергийната сигурност.

Анализаторите обаче посочват, че мерките за енергийна ефективност се предприемат много бавно и особено това се отнася до емисиите, генерирани при отоплението на домовете. Притеснения предизвикват и емисиите от индустрията като например от производството на стомана или цимент.

Бързо, особено в Китай, навлиза електрификацията в транспорта, обръща внимание още докладът и добавя, че това не е достатъчно да бъде преодоляно забавянето в Европа и САЩ. Но заключенията са, че темпото се бави от години и нито една индустрия не е в крак с целите си за декарбонизация.