Втечненият газ може да се окаже път за никъде

Общоприето е мнението, че природният газ, а в последно време особено втечненият газ, е мостът между изкопаемите горива и възобновяемите енергийни източници, пише в коментар колумнистът на Bloomberg Хавиер Блас. Но изглежда, че тази перспектива за природния газ е изправена пред предизвикателства.

Хубавото на природния газ е, че при охлаждане от -160°С се превръща в течност и може да бъде транспортиран с танкери навсякъде, по подобие на петрола, прескачайки ограниченията на газопроводите. Досега пазарите абсорбират бързо всяка вълна на увеличаване на производството на втечнен газ. При първата през 2009 - 2011 година Китай сключи редица изгодни договори за покупка, когато се появиха доставки от Катар. Втората вълна беше в периода 2016 - 2019 година и се изтегли почти изцяло от Европа.

През 2026 година се очакват нови мощности за газификация, които ще увеличат доставките с 60%. Очакванията на пазарите анализатори са, че това може да намали цената на суровината.

Газът е по-екологичен от въглищата и е очевиден избор за тези, които подкрепят зеления преход. Газовите централи са гъвкави и могат да балансират производството на соларните панели и вятърните паркове. Но това, което изглежда логично, невинаги работи в реалните условия, казва Блас и дава за пример Азия -локомотивът на търсенето на енергия в момента.

Въглищата са приоритет за развиващите се икономики, но не защото цената им е ниска, а защото обикновени са местно, или поне регионално, производство. Те са част от енергийната сигурност, създават милиони работни места (често в бедни региони, разчитащи само на мините). За тези държави вносът на втечнен газ е скъп и необоснован.

Но именно в развиващия се свят има търсене на електроенергия и в Китай например през август има рекордно производство на въглищните централи. Използването на въглищата се увеличава и във Филипините и Виетнам.

Или с други думи единият край на "моста" остава висящ. От другата страна пък са зелените мощности и особено соларните панели, които обаче много по-бързо от очакваното достигнаха до следващата стъпка от развитието си - изграждане в комбинация с батерии.

Може би неочаквано от мнозина преди няколко години, но пазарът беше наводнен от китайски евтини соларни панели (по ирония на съдбата, спонсорирани от от евтината въглищна енергия в страната) и те бързо се превръщат във водещ енергоизточник. Балансът обаче идва не от втечнения газ, както се очакваше, а от батериите.

Така и вторият край остава висящ и се оказва, че "мостът" всъщност не свързва нищо, а въглищата и соларните панели изглеждат по-близко от всякога.

Нещо повече - развиващите се държави си научиха урока. Когато стане криза богатите държави си взимат това, от което се нуждаят и предлагат по-висока цена от тях и изтеглят газа. Това се случи през 2011 година, когато след инцидента в АЕЦ "Фукушима" Япония се нуждаеше от енергоизточници, както и през 2022 година, когато Германия и Европа плащаха по 350 евро за мегаватчас за газ.  

При това положение най-голямата надежда за производителите на втечнен газ е цената му да намалява, макар и това да доведе до блокиране на проекти, планирани за следващите години.