Митът за достигане на пик при търсенето на изкопаеми горива се разпада

През последните няколко години политиците в областта на климата и енергетиката вярваха, че светът неумолимо се отдалечава от изкопаемите горива. Сега обаче все по-малко от тях вярват в това.

Всеобщото мнение беше, че потреблението на петрол, природен газ и въглища ще достигне пик преди края на това десетилетие. Налице беше дебат относно скоростта на последващия спад, но заключението бе едно и също: краят на ерата на изкопаемите горива наближаваше, пише Bloomberg.

Но този възглед, ключов за постигане на целта за въглеродна неутралност до 2050 г., не беше толкова категоричен, колкото смятаха поддръжниците му.

Годишният доклад на Международната агенция по енергетика (МАЕ), която представлява гледните точки на най-богатите страни в света, показва, че алтернативата – десетилетия на по-интензивно използване на изкопаеми горива, с нарастващо търсене на петрол и газ през следващите 25 години – е не само възможна, но и много вероятна. Това означава повече емисии на въглероден диоксид, които ще изострят климатичната криза.

Тук лесно може да се обвини администрацията на президента на САЩ Доналд Тръмп, подкрепяща изкопаемите горива, за промяната, но това би било грешка: вторият мандат на Тръмп в Белия дом е предшестван от това.

Идеята, че наближава пик в търсенето на изкопаеми горива, получи значителна подкрепа, до голяма степен благодарение на МАЕ, чийто годишен доклад „Световна енергийна перспектива“ се опитва да предвиди бъдещето чрез поредица от сценарии. Макар упражнението да е доста полезно, то не се доближава до прогнозирането. Оценките се основават на предположения за икономическото развитие, растежа на населението, политическата воля, технологичното развитие и цените. Макар и да не са кристална топка, сценариите на агенцията предлагат важни прозрения.

В миналото МАЕ публикува основен сценарий, базиран на политиките – „Сценарий върху текущата политика“ (CPS). Моделът има значителни недостатъци: в исторически план той подценява слънчевата и вятърната енергия. Поради това, през 2020 г. МАЕ го прекрати, отчасти поради натиск от европейските държави и зелените активисти. Той беше заменен от „ Сценарий върху заявените политики“ (STEPS), който не само разглежда текущите политики, но и „ предложенията за политики, дори ако конкретните мерки, необходими за прилагането на тези предложения, все още не са напълно разработени“.

Накратко, този доклад смесва политика с политически обещания. По-късно беше въведен друг сценарий, наречен „ Сценарий върху обявените ангажименти“ (APS), който предполага, че всички политики в областта на енергетиката и климата, както и политическите стремежи, са изпълнени изцяло и навреме.

Двата нови сценария промениха драстично посоката на търсенето на изкопаеми горива – и емисиите на въглероден диоксид – прогнозирайки пиково потребление до 2029 г., а след това спад – по-бавно при сценария STEPS и по-бързо при модела APS. Спадът е толкова значителен при последния сценарий, че даде основание на идеята, че  запасите от изкопаеми горива на стойност трилиони долари ще бъдат оставени неизползвани. Западните политици се убедиха, че новите сценарии представляват нещо подобно на прогноза и следователно търсенето наистина ще спадне. Но много други експерти очакваха по-силно потребление.

Тази година МАЕ отново публикува своя „Сценарий върху текущата политика“ – отчасти поради натиска от администрацията на Тръмп, което показва, че нито търсенето на петрол, нито търсенето на природен газ ще достигне пик през това десетилетие.

Окончателният доклад все още подлежи на промени.

Според настоящите политики, „употребата на петрол и природен газ се увеличава до 2050 г.“. Потреблението на въглища ще достигне пик в средата на следващото десетилетие, но търсенето през 2050 г. може да е с повече от 50% по-високо от очакваното по-рано.

Пиковото потребление се превърна в Свещения Граал на енергийния дебат. Но точната година, в която търсенето достига пик, е далеч по-маловажна от формата на кривата на потребление преди и след този пик. Фокусирането върху пътя, а не върху най-високата точка, е от решаващо значение за разбирането накъде се движи светът.

За петрола кривите на потребление, съгласно спасената CPS, показват продължителен растеж, включително дори през 40-те години на този век. Годишният растеж през следващите 25 години е доста под темпа, наблюдаван в миналото, но „петролът остава най-голямото единично гориво“ към средата на века, става ясно от проекта. Възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) са на второ място, като газът и въглищата са съответно на трето и четвърто място.  

До 2050 г. МАЕ прогнозира потребление на петрол от 114 млн. барела на ден, съгласно своя сценарий CPS – това е повече в сравнение с около 93-те милиона барела на ден, заложени в сценария STEPS, и над два пъти повече от 54-те милиона барела, съгласно сценария APS.

Важно е да се отбележи, че МАЕ ще публикува други сценарии, показващи алтернативни пътища, и че „Сценарият върху текущата политика“ не е прогноза. Това е моментна снимка на това как може да изглежда светът след 25 години, ако нищо не се промени и правителствата не правят нищо по въпроса за намаляване на емисиите. В миналото сценарият имаше тенденция да подценява ВЕИ и да предпочита съществуващите източници на енергия, като петрол, газ и въглища; така че ако историята е ориентир, тя може да се различава – може би значително.

Светът е много далеч в усилията си да ограничи покачването на глобалните температури до 1,5 градуса по Целзий над средните стойности от прединдустриалния период, както е договорено в Парижкото споразумение за климата от 2015 г. Сегашните оценки показват, че светът се насочва към покачване на температурите с катастрофалните 3 градуса по Целзий.

Когато МАЕ публикува своя нов сценарий, ще се разрази битка за контрол над посланието. Индустрията за изкопаеми горива, начело със Саудитска Арабия, ще обяви потенциала за по-силно от очакваното търсене на петрол, газ и въглища. Но перспективата за по-голямо замърсяване е и призив за действие.

Засега светът не извършва „енергиен преход“, а „енергийно допълнение“, при което възобновяемите източници допълват петрола, газа и въглищата. Независимо от добронамерените зелени цели, това ще остане така още години наред, ако не и десетилетия, освен ако правителствата не наложат значителни промени.