Зеленият преход може да съживи енергийното сърце на България - Маришкия басейн

От десетилетия Маришкият басейн осигурява лигнитни въглища, с които се захранват четирите основни въглищни централи за българската енергетика - ТЕЦ "AES Марица Изток 1", държавната ТЕЦ "Марица Изток 2", ТЕЦ "Контур Глобал Марица Изток 3" и "Брикел". Но с реформите в енергийния сектор, свързани с климатичните промени, въглищните мини скоро ще приключат своя жизнен цикъл. Според ангажиментите, които България е поела, въглищните централи ще могат да работят до 2038 г.

Но това не означава задължително край на Маришкия басейн и зеленият преход може да донесе нови възможности за работещите там. Не става въпрос за слънчеви панели или батерии, които да бъдат поставени в индустриалните площи, макар че вече се обсъждат такива проекти като начин за запазване на работни места, а за развитието на нова индустрия, свързана с редкоземните елементи.

В Българския енергиен холдинг (БЕХ) има засекретени проучвания в мините, проведени през 70-те и 80-те години на миналия век. Данните тогава не са представлявали интерес, но сега има съществена промяна, коментира председателят на холдинга Валентин Николов пред журналисти. В националния геоложки фонд има хиляди т.нар. ядки от сондажи, част от които не са изцяло проучени, допълни и министърът на енергетиката Жечо Станков. Сега тези проби се изпращат към големи центрове, които да ги проучат по-задълбочено, допълни той.

Двамата участваха в кръгла маса, посветена на редкоземните елементи, организирана от неправителствената организация Prism USA, която работи съвместно с Министерството на отбраната на САЩ във връзка с проучвания за редкоземните елементи в света, както и Resourcing Tomorrow. Целта на събитието е обмен на данни и технологии, които да насърчат развитието на сектора и да бъде привлечено вниманието на големи инвеститори, посочи още Николов.

Потенциалът е голям, смята председателят на БЕХ. Според директора на "Мини Марица-изток" Леонид Ганозлиев концентрации на редкоземни елементи се откриват в глинения пласт, покриващ въглищата и най-високи те са в черната и жълтата глина в басейна. Става въпрос за елементи като церий, скандий, итрий и лантан. Ценни за зеления преход елементи се откриват още и в рудничните води и в самите въглища (германий и берилий), както и в шлаката от отработените от централите въглища, където се установяват и ценни метали като сребро и паладий.

В Маришкия басейн се откриват още и находки на литий, посочи Ганозлиев.

"Знаем, че има редкоземни елементи, въпросът е дали ще бъде икономически изгоден добивът им", допълни Валентин Николов. Глините се изваждат от дълбочина 70 метра.

Ганозлиев беше категоричен още, че в много затворени вече въглищни мини по света се правят повторни проучвания, защото се оказва, че може да има много интересни за сектора на новите технологии елементи. В Маришкия басейн фокусът е върху въглищата и дори не са правени задълбочени проучвания - всички находки са от единични проби. От БАН са правили проучвания през 2011 г. и 2013 г., а преди около четири години проби са пращани за анализи в САЩ. Надеждите са, че потенциал за развитие има.

Инвеститорите ще имат подкрепата на държавата, заяви министърът на енергетиката Жечо Станков. Той обеща да се ускори работата по разглеждане на заявленията, да намали административните трудности при проучванията, а след това и потенциално - при добива.

Станков беше категоричен, че ще бъдат спазени всички екологични изисквания. Това всъщност е от съществено значение, защото добивът на редкоземни елементи предизвиква сериозни опасения от страна на еколозите. В последните месеци започна работа мина за литий в Сърбия и това предизвика недоволството и масови протести на живеещите наблизо.

"Златото също не се извлича по най-екологичния начин", отбеляза обаче Валентин Николов. Той посочи, че тук се добиват само рудите, а се извлича в други части на света, където няма същите екологични стандарти и изисквания и има различни варианти, базирани и на новите технологии.

Проучвания за редкоземни елементи се правят и на други места в България от екипи на БАН. Директорът на Геоложкия институт към академията проф. Светослав Георгиев коментира, че зеленият преход изисква в пъти повече редки елементи, отколкото класическите енергетика или автомобилостроене. Лошата новина е, че дори и големи находища понякога не могат да бъдат използвани, тъй като добивът е твърде скъп и рисков. Като цяло процедурата е бавна и трудна и изисква десетилетия за развитието.

Той обърна внимание, че България например не е включена в стратегическите списъци на ЕС по отношение на полезните изкопаеми въпреки активния въгледобив, защото не са извършени проучвания. Именно заради липсата на проучвания страната остава извън фокуса на инвеститорите.

Добрата новина е, че правителството е осъзнало проблема и ще опита да навакса, стартирайки програма за анализ и проучвания на редкоземни елементи. Предвидено е финансиране от 5 млн. лева, които ще бъда вложени в такива дейности до 2029 г.

В срещата участваха представители на основните предприятия в българската енергетика - АЕЦ "Козлодуй", Електроенергийния системен оператор (ЕСО), Мини Марица-изток, както и представители на въглищните централи от Маришкия басейн.