Инвестициите в добива на минерали за енергийния преход страдат от липса на отговорност

Финансирането на добива на минерали, важни за енергийния преход, води до увреждане на околната среда и нарушения на човешките права, става ясно от нов анализ, цитиран от Guardian.

През последното десетилетие банки и инвеститори са вложили стотици милиарди долари в компании, добиващи минерали за производството на слънчеви панели, вятърни турбини, батерии, енергийни мрежи и електрически превозни средства, показва проучването.

Институциите, финансиращи този добив, същевременно нямат развити екологични, социални и управленски (ESG) политики, свързани с добива на минерали, като повечето от тях не предлагат никакви смислени предпазни мерки за общностите и екосистемите.

„Без реформа финансите ще продължат да подкрепят производствен, високорисков модел, който подкопава както климатичните, така и екологичните цели и потъпква човешките права“, изтъква докладът.

„Минното дело е една от основните причини за климатичната криза и сега се представя като централна част от решението на проблема в енергийния преход, без да се променя моделът на проучване и веригата на създаване на стойност в световен мащаб. Това е ярко противоречие, което вече не може да бъде игнорирано“, коментира Маурисио Анджело, изпълнителен директор на Mining Observatory.

Изследването е проведено от коалицията Forests & Finance – инициатива, която проучва кой финансира компаниите, участващи в редица индустрии, които действат в тропическите гори, както и общностите, които зависят от тях в Югоизточна Азия, Централна и Западна Африка и някои части от Южна Америка.

Според доклада, водещите банки са вложили 493 млрд. долара в заеми в компании за добив на минерали за зелен преход между 2016 и 2024 г., докато инвеститорите държат облигации и акции на тези компании на стойност 289 млрд. долара.

Но ESG политиките, провеждани в 30 водещи институции, които предлагат най-щедро финансиране за проекти, остават слаби, което води до ситуация, в която близо 70% от мините за минерали, свързани с енергийния преход, се припокриват с обработваеми земи, а 71% са разположени в региони с богато биоразнообразие.

Въз основа на казуси от Австралия, Бразилия, Индонезия и Демократична република Конго, докладът свързва добива на минерали с обезлесяването, замърсяването, нарушенията на правата на коренното население, опасните трудови практики, новите въглищни електроцентрали, фаталните и катастрофални срутвания на хвостохранилища и унищожаването на екосистемите.

Тъй като четири пети от инвестициите в минни компании идват от институции в САЩ, Австралия, Великобритания, Япония и Бразилия, докладът призовава правителствата на тези страни да „включат справедливостта и опазването на околната среда във финансовото регулиране“, да наложат корпоративна прозрачност и отчетност и да засилят задължителната проверка по въпросите на околната среда и човешките права.

В анализа се призовават и финансовите институции да реформират подхода си към финансирането на минните компании, да включат зачитане на правата на човека и международното право в своите политики и да изключат компании, свързани с обезлесяването и нарушенията на правата на хората.

„Това трябва да е зов за събуждане за всеки политик, банкер и инвеститор: не можете да изградите справедливо енергийно бъдеще, като потъпквате права, разселвате общности и унищожавате биоразнообразието“, изтъква Стефани Даулен, активист от Rainforest Action Network, член на коалицията Forests & Finance. „Справедливият преход се нуждае от финансиране, което вече не възнаграждава лошото поведение и корпоративната безнаказаност“, добавя тя.