Енергийните мрежи - забравеният участник в зеления преход

Енергетиката не е просто един отрасъл от икономиката, а нейният основен стълб, коментира по време на петото издание на форума Green Transition бившият евродепутат Сергей Станишев. В своето приветствие той обърна внимание, че през 2024 година зелените мощности са имали дял от 48% в производството на електроенергия в Европейския съюз. 

"Докато си говорим: "Каква Зелена сделка?! Какъв зелен преход?!", той се случва", каза още Станишев.

Фокусът на дискусиите по време на събитието се насочи към мрежите, за които повечето участници заявиха, че са пренебрегвани от години. В рамките на зеления преход инвестициите бяха насочени основно към производствените мощности и едва в последните две години се обръща внимание на мрежите, коментира ръководителят на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) Ангелин Цачев. 

Той беше категоричен, че европейският енергиен пазар страда от липсата на достатъчна свързаност и това прави и цените по-високи. В сегашното състояние на системата в Югоизточна Европа евтина електроенергия остава непроизведена, а регионът не ползва потенциала и възможностите на вятърната енергия от Северозападна Европа.

България има много добра свързаност със съседните държави (трансграничният капацитет надвишава 4400 мегавата, тоест може да бъде покрито вътрешното потребление чрез внос), но трябва да я удвои, за да бъде ефективно използвана системата. Цачев обясни, че активно се работи за отстраняване на "тесните места", които пречат за ефективното използване на мрежата. Освен това се предвиждат и още шест електропровода със съседните страни - по два с Турция и Румъния, както и с Гърция и със Северна Македония.

Цачев призова за европейска подкрепа за създаването на енергийни коридори. Енергийният министър Жечо Станков също коментира в своето приветствие, че са нужни средства, за да няма разлика между Източна и Западна Европа. Той посочи, че урокът от кризата в Испания е, че енергийната мрежа в нашия регион е обединена, своеобразен "Балкански Бенелюкс".

Според Лукаш Колински от Главна дирекция "Енергетика" в Европейската комисия, преди да се премине към изграждане на нови мрежи, трябва да се направи всичко, за да се увеличи ефективността на съществуващата. Той призна, че системата има проблем, след като цената на електроенергията е негативна, а малко по-късно - рекордно висока в една и съща държава или регион.

Колински обясни, че причината е липсата на свързаност и интеграция. Пазарът трябва да е и по-гъвкав, да има повече възможности за съхранение на енергия.

Георги Миков от "Електрохолд" коментира, че капацитетът на мрежата в България е "поизчерпан", а и тя е изградена спрямо парадигма отпреди 150 години. Затова и включването на нови възобновяеми мощности, особено соларни панели е толкова голямо предизвикателство за разпределителните дружества и за балансиране.

Той беше категоричен, че за да бъде електроенергията достъпна и сигурна, са нужни инвестиции в мрежата. Българската е и по-стара от средното за Европа (35-40 години), което също е предизвикателство. 

Миков отбеляза и трудностите, пред които се изправят ЕРП-тата при инвестиции в мрежата, включително и изключително бавната процедура по получаване на разрешения за строеж на въздушни електропроводи.